Джеймс Осуалд - Естествена смърт

— Кой е Макалистър? Някой от твоите информатори? — Дъгит погледна през рамото на Маклейн към оттеглящата се полицайка, без съмнение учуден защо и тя не работи по неговия случай.

— Собственикът на къщата, където бе намерено тялото на младата жена.

— А, да. Ритуалното ти жертвоприношение. Чух за него. Е, това май е точно по твоята част, нали? Богаташите и техните перверзни.

Маклейн пренебрегна подигравката. Беше чувал и по-злостни.

— За какво сте искали да ме видите, сър?

— Случаят „Смит“. Разбрах, че си говорил с Джейн. Значи, вече си наясно колко е важно да постигнем резултати, и то бързо.

Маклейн кимна, отчитайки фамилиарния тон, с който Дъгит произнесе малкото име на главния инспектор.

— Аутопсията започва след половин час, искам да присъстваш. Държа да си в течение на всичко още от момента на оповестяването му. Ще отговаряш за тази част от разследването. Аз ще водя разпитите на персонала, за да установя кой може да е имал зъб на човек като Смит.

Имаше логика разследването да се раздели по този начин. Маклейн се беше примирил, че се налага да работи с Дъгит, затова реши, че е по-добре да не се конфронтира с него от самото начало.

— Вижте, сър. Относно онази вечер. Съжалявам, че си пъхнах носа в чужди работи. Не беше уместно, знам. Разследването си е ваше.

— Това не е състезание, Маклейн. Имаме мъртъв човек, а убиецът му е на свобода. Ето кое има значение в момента. Докато постигаш резултати, ще те търпя в екипа си. Ясно ли е?

Толкова за добронамерените опити. Маклейн отново кимна — със затворена уста, защото й нямаше доверие, ме ще изрече думите, които трябваше да чуе Дъгит, а не тези, които се въртяха в ума му.

— Добре. Сега слизай в моргата и разбери какво има да ни каже твоят приятел, любителят на трупове Кадуоладър.

Доктор Шарп вдигна глава от бюрото си при влизането на Маклейн. Усмихна му се и се върна към пасианса, който редеше на компютъра.

— Още не се е върнал. Ще се наложи да почакаш — каза тя.

Маклейн нямаше нищо против. Гледката на разрязани тела не беше кой знае какво удоволствие, добре че в сградата имаше работеща климатична инсталация.

— Трейси, излязоха ли някакви резултати за мъртвото момиче? — попита той.

Тя изгаси монитора с въздишка и се обърна към струпаната входяща кореспонденция.

— Да видим… — Разрови купчината и издърпа един лист. — Ето. Хм. Преди повече от петдесет години.

— Това ли е всичко?

— Е, не всичко. Била е убита преди по-малко от триста години, но понеже са над петдесет, не можем да уточним, за съжаление. Не и с въглеродния анализ.

— Кажи ми нещо повече за него.

— Трябва да благодарим на американците. През 40-те години на миналия век започват ядрени тестове, но през 50-те нещата стават сериозни. Наситили са атмосферата с изкуствени изотопи. Пълни сме с тях — и ти, и аз. Всеки, роден след 1955 г., също. След смъртта изотопите започват да се разпадат. Използваме този процес, за да определим кога е настъпила, но анализът е приложим само до средата на 50-те. Горкото момиче е умряло преди това.

— Разбирам — излъга Маклейн. — А как се е запазила в това състояние? Какво са използвали?

Трейси отново се разрови в купчината, като този път извади снопче хартии.

— Нищо.

— Нищо?

— Нищо не можем да открием. Доколкото установиха тестовете, тя просто е изсъхнала.

— Напълно е възможно, Тони. Особено ако цялата кръв и всички телесни течности са били източени. — Маклейн се озърна и видя влизащия Кадуоладър. Патологът подаде на помощничката си кафява кесия. — Авокадо и бекон. Пастърмата беше свършила.

Трейси грабна кесията, бръкна и издърпа дълга кафява багета. При вида й червата на Маклейн закъркориха. Осъзна, че цял ден не е хапвал нищо. След това си спомни за какво е тук и реши, че яденето май не е най-добрата идея.

— За нещо конкретно ли си дошъл, или само да си побъбриш с асистентката ми? — Кадуоладър свали сакото си и го окачи на вратата, после облече чиста зелена престилка.

— Барнаби Смит. Разбрах, че следобед ще му правиш аутопсия.

— Това не беше ли случай на Дъгит?

— Смит е имал влиятелни приятели. Макинтайър е решила да привлече в случая всеки служител, който би ускорил разрешаването му. Натиск отгоре.

— Няма начин да е нямало, след като пак те е сложила да работиш със стария мърморко. Добре, да видим какво ще успеем да разберем от тялото на Смит.

Трупът ги чакаше в дисекционната зала, положен на една от масите от неръждаема стомана и загърнат с блестящо покривало от бяла гума. Маклейн застана възможно най-далеч, когато Кадуоладър се зае с Барнаби Смит, сякаш за да довърши започнатото от убиеца. Патологът работеше педантично, внимателно оглеждайки бледата вкочанена плът и зейналата рана.