Джеймс Осуалд - Естествена смърт

Докато седеше в леглото и търкаше очи, за да се разсъни, погледна към проснатата по корем Ема Беърд и изпита странна смесица от страх и яд. От толкова време спеше сам в това легло, винаги поддържаше само професионални взаимоотношения, винаги пазеше дистанция от хората. Психолозите биха казали, че изпитва страх от обвързване, и с право. След Кърсти мисълта да се сближи с друга жена бе просто твърде болезнена. А сега, след няколко вечери и една пиянска нощ с половината участък, тя спеше до него.

Опита се да си припомни изминалата нощ. Двамата отпразнуваха успешното намиране на Клоуи, но той отново се владееше. Никога не се напиваше така, че да загуби контрол над действията си. Никога не се напиваше толкова, че да не помни какво се е случило.

Ема му беше ядосана. Беше чула всичко, което каза на Дъгит пред управлението. Как планирал да използва приятелството им, за да разследва изтичането на информация и снимки към интернет. Все едно колко пъти й обясни, колко пъти се опита да я убеди, че погрешно е разбрала думите му — от нейна гледна точка я беше изиграл. Омекна едва след като и се извини и я помоли за прошка. Но жените са си такива, нали?

По-късно ги изхвърлиха от кръчмата, защото стана време за затваряне. Един господ знаеше в колко часа се случи това. Малцина от тях щяха да застъпят на смяна сутринта без главоболие. Маклейн предложи да се отбият за по едно уиски у тях. Или предложението беше на Навъсения Боб? Тук нещата малко му се губеха, но помнеше какво си бе помислил: че всяка компания бе за предпочитане пред това да се прибере сам в студения, пуст и смълчан апартамент. Така че неколцина от екипа му бяха дошли на гости и най-вероятно бяха изпили всичкото му уиски. Това обясняваше пулсирането в главата му.

Постара се да не пъшка, докато се претърколи и стане от леглото. Беше по боксерки, което все пак беше нещо. Костюмът му бе преметнат през облегалката на стола, ризата и чорапите — хвърлени в коша за пране. Това бяха машинални действия, не се налагаше да мисли, за да ги извърши. От друга страна, надали щеше да е толкова морален, ако снощи не се беше напил или не бе обладан от нетипична за него страст. Колкото повече разсъждаваше, толкова по-убеден беше, че си е легнал сам. Да, Навъсения Боб беше останал, но Макбрайд бе припаднал на пода. Ами Ема? Да, Ема беше заспала в креслото. Той извади от килера одеяло и я зави, преди да си легне. Сигурно се е събудила през нощта и се е пъхнала под завивките му. Е, определено нямаше по-красноречив намек какво очаква от него.

Душът успя да приповдигне сивата мъгла, спуснала се над ума му, но действията му все още бяха малко мудни, когато излезе и започна да се подсушава. Спуканите ребра протестираха, а натъртванията бяха взели да пожълтяват по краищата. С кърпа, увита около кръста, напълни чайника с вода и я сложи да кипне. След това си пое дълбоко дъх и влезе в спалнята. Ема все още спеше, но се беше обърнала, а завивката бе подозрително отметната. Късата черна коса покриваше лицето й, но всичко останало се виждаше. Дрехите й бяха разхвърляни по пода от вратата до леглото; а такова бельо не бе виждал от години. Не и извън някое местопрестъпление. Стъпвайки колкото се може по-тихо, Антъни взе костюма си, извади от гардероба нова риза и комплект бельо и влезе да се облече в кабинета.

Диктофонът стоеше на бюрото му като безмълвен обвинител, задето е пренебрегнал паметта на мъртвите. Той не му обърна внимание, понеже знаеше, че се самонавива, че това е просто защитен пашкул от вина. Знаеше, че никога няма да изхвърли тази касета, както и че никога няма да забрави Кърсти. Ала след всичките тези години може би трябваше да послуша съвета на приятелите си и да продължи напред. В живота стават какви ли не гадости, но понякога се случват и хубави неща. Ето, намериха Клоуи Спайърс жива.

Вече облечен, отиде в кухнята и направи кафе. Кутията с мляко в хладилника още не бе родила, но беше толкова издута, че всеки момент можеше да експлодира. Той надникна във всекидневната и втората спалня, за да установи, че в едната има спящ детектив, а в другата — хъркаш сержант, които ще имат нужда от кафе и закуска. Взе ключовете си от масата в коридора и се запъти към магазина на ъгъла.

Когато се върна, вратата на банята беше плътно затворена и отвътре се чувате шум на течаща вода. Навъсения Боб седеше в кухнята, а костюмът му беше толкова смачкан, сякаш бе спал с него. Маклейн започна да пържи бекона, а в това време влезе и Макбрайд с леко нервно изражение.