Джеймс Осуалд - Естествена смърт

— Направи ми услуга, Ангъс. Задръж тази информация за себе си, става ли? — Достатъчно неприятно беше, че Джонатан Около и Сали Дент се водеха убийци, а по-скоро бяха пешки в перверзната игра на Спенсър. Нямаше нужда да причиняват допълнителни притеснения и неудобство на семейството на Питър Андрюс.

— На драго сърце. — Кадуоладър сякаш чак сега видя капещата кръв от дроба в ръката си и го остави в иноксовото легенче на везната. — Голям срам за мен, ако се наложи да си призная, че не съм ги забелязал първия път.

Докторът се обърна и отново зарови ръце в гръдния кош на мъртвеца. Вадеше части, които инспекторът не можеше да разпознае, оглеждаше ги, претегляше ги и ги слагаше в отделни контейнерчета. Беше доволен като прасе в кална локва. Горката Трейси, на нея се падаше честта да върне всичко на мястото му и да зашие трупа.

— Имаш ли предположение за причината за смъртта? — попита Маклейн, след като прецени, че не може да понесе повече от аутопсията.

— Най-вероятно ми се струва сърдечна недостатъчност вследствие масивна кръвозагуба. Ножът е прерязал достатъчно дълбоко гърлото, за да прекъсне каротидната артерия и да остави следи по вратните прешлени. Разполагаме с оръжието, нали?

Трейси повдигна найлонов плик с ловджийски нож. Кадуоладър го претегли на ръка, огледа острието и го доближи до гърлото на жертвата.

— Да, изглежда подходящ. Освен това би обяснил тези белези по гръдната кост и ребрата. Убиецът е разпорил Спенсър, за да извади сърцето. То се вади трудно, ако не си опитен, иначе става голяма каша.

— Някакви предположения относно часа на смъртта?

— Преди трийсет и шест до четиридесет и осем часа. Доста време е престоял тук. Учудвам се, че твоят човек не е хукнал да се спасява зад граница. Можеше да е в друга държава още преди да намерите тялото.

Маклейн направи няколко сметки наум. Спенсър е бил убит не много по-късно от Дейвид Браун. Убит и захвърлен в храстите накрай градината на Спенсър. Убит от изпадналия в дива ярост Джетро Калъм.

— Калъм ни чакаше в стаята, в която намерихме група. — Той кимна към изкормения човек на масата. — Опита да се самоубие пред мен.

— Ясно. Забелязвам някаква закономерност.

Маклейн понечи да се съгласи, когато нещо в джоба му забръмча и завибрира като лудо. Беше толкова необичайно усещане, та му отне известно време да осъзнае, че е мобилният телефон. Отвори го и забеляза, че батерията е почти пълна.

— Продължавай без мен — каза на Кадуоладър и излезе от помещението. Когато вратата се затвори зад гърба му, прие обаждането. — Маклейн слуша.

— Обажда се Макбрайд, сър. В болницата се е случил инцидент. Калъм е колабирал.

Маклейн си спомни думите от писмото на Джонас Карстеърс: То се храни с насилие — то е неговият живот . И ето че имената се подредиха: Питър Андрюс става свидетел на жестоката смърт на Джонатан Около в кръчмата; Сали Дент вижда как Питър Андрюс отнема собствения си живот; Дейвид Браун проследява как тялото на Сали Дент пробива стъкления покрив на гара Уейвърли и се блъсва в предното стъкло на влака, който той управлява; Джетро Калъм натрошава костите на Дейвид и го пребива до смърт; Калъм разбива главата си в стъклото в опит да се самоубие. Какво каза той накрая? „Скоро ще разбереш сам“. Спомни си странния, повелителен глас.

Въпреки лятната жега, по тялото му пробягаха ледени тръпки. Може би беше разбрал. И може би знаеше какво трябва да се направи. Ако грешеше, трудно би обяснил. Но ако беше прав? Не искаше дори да си го помисля.

Болницата му бе болезнено позната. Толкова пъти бе посещавал баба си тук, че им беше загубил бройката. Всичките сестри му се усмихваха и го поздравяваха, докато вървеше по коридора. Повечето от тях познаваше и по име. Вървящият до него Макбрайд се беше изчервил от цялото това внимание. Към тях се приближи млад, изморен и напрегнат лекар.

— Инспектор Маклейн?

Маклейн кимна и попита:

— Какво се е случило, докторе?

— Трудно е да се каже. Никога не съм виждал такова нещо. Калъм е млад и изключително здрав, но органите му отказват един по един. Ако не успеем да спрем процеса и да го стабилизираме, ще умре до броени часове.

— Часове? Вчера беше съвсем здрав. Повече от здрав. — Маклейн усещаше наранените си ребра и си спомни как се бе сбил с мускулестия мъж преди по-малко от денонощие. Поредното парче от мозайката дойде на мястото си, оформяйки картина, която не му се искаше да види.