Джеймс Осуалд - Естествена смърт

Докато се возеше на предната седалка до детектив Макбрайд, Маклейн забеляза разбития с лост портал на изоставен заводски двор. Две патрулни коли вече бяха пристигнали. Макбрайд паркира до микробуса на криминалистите, а Маклейн изпита тайната надежда Ема да е тук. Ако му се удадеше случай за минутка-две да поговори насаме с нея, щеше да разбере истината за снимките и ако се наложеше, да я предупреди. Изненада се и от желанието си да я види по чисто лични причини. Не помнеше кога за последно се беше чувствал така.

Преди време складът вероятно бе съхранявал нещо ценно, но сега покривът му липсваше, а подпорните греди отдолу даваха подслон на гълъбите и ръждата. Дори и в това горещо лято по пода имаше мръсни локви. През зимата, когато източният вятър навяваше суграшица от Северно море, мястото наистина щеше да стане много гостоприемно. Въздухът бе изпълнен с отвратителна смрад: на разлагащи се трупове на животни и дим, примесени с вонята на птичи изпражнения и острия мирис на морска сол. В центъра, заобиколен от криминалисти, прилични на мравки около мъртва птица, стоеше опушен „Форд Транзит“.

„Всички изглеждат еднакво“ — помисли си Маклейн, когато приближиха. Нещо в тази кола обаче му вдъхваше сигурност, че именно нея е видял да завива със свистящи гуми зад ъгъла на „Плезънс“ в посока Холируд. Регистрационните табелки ги нямаше, но те и преди липсваха. Много вероятно бе и номерът на рамата да е заличен. Въпреки всичко, оставаше още един идентификационен белег: дълга скорошна вдлъбнатина на предния капак, където бе сложен край на един неизживян живот.

Заобиколи отдалеч колата, за да не замърси мястото. Криминалист в бял гащеризон беше клекнал наблизо и човъркаше с пинсети подкожушената и шуплеста боя. Зад него проблесна светкавица и Маклейн се обърна, очаквайки да види Ема. Този път обаче зад обектива бе друг фотограф. Помнеше го — Малки, от местопрестъплението в къщата на Фаркър. Момъкът, от когото на талази се носеше миризма на сапун и който смяташе, че отрицателните мисли могат да източат енергията на телефонната батерия. Е, защо не — колкото и шантаво да звучеше. Всичко беше възможно.

— Ема Беърд не е ли тук?

— На друго местопроизшествие е. — Говореше с акцент от Глазгоу, но доста по-облагороден от този на Фъргюс Макреди.

— Ти сигурно си Малки — каза Маклейн. Веднага се усети, че е сгафил. На физиономията на младежа се изписа такова неодобрение, пред което гримасите на Дъгит изглеждаха направо миловидни.

— Всъщност името ми е Малкълм. Малкълм Бюканън Уот.

— Извинявай, Малкълм. Аз само…

— Знам, че другите криминалисти ме наричат така, сър. По този начин демонстрират пренебрежение към подробностите, което проявяват и в работата си. Добре ще е да го запомните, когато работите с хора като госпожица Беърд.

— Стига, Малкълм. Ема е не по-малък професионалист от теб.

Фотографът не благоволи да го удостои с отговор, а предпочете да се скрие зад фотоапарата си и да продължи да снима. Маклейн поклати глава. Защо някои хора бяха толкова докачливи? Точно щеше да се насочи към другата страна на колата, където плъзгащата се врата зееше, когато го поздрави познат глас:

— Слава на бога, най-накрая се появи инспектор! — Големия Анди Хаусман се ухили. — Радвам се, че са го възложили на вас, сър. Всички тук искаме да се стигне до реален резултат.

— Всъщност аз не съм тук, Анди. Никога не си ме виждал, ясно?

— Какво? Не ми казвайте, че ще го възложат на Дървеняка!

— Аз съм една от жертвите, Анди. Не мога да работя по него. — Маклейн безпомощно разпери ръце, макар да споделяше разочарованието на сержанта. Какво се е случило тук?

— Някакъв разхождал кучето си долу по брега, видял колата и се обадил да съобщи. Изпратих няколко полицаи да разпитат хората в сградите отвъд пътя, но предполагам, че никой не е видял нищо. Дори да е видял.

— Ами колата? Установихте ли вече на чие име е регистрирана?

— Работим по въпроса, сър, но по това, което се вижда, съдя, че е действал професионалист. Няма регистрационни табели, номерът на шасито е заличен.

— Тогава откъде знаем, че това е колата, ударила Алисън?

— Не знаем. Не сме сигурни, но е доста вероятно. Предницата е огъната, сякаш е ударила някого. Вие сте най-надеждният свидетел, но така или иначе знаем, че е бил „Форд Транзит“. Криминалистите в момента го обработват, обаче залагам една заплата, че е същата кола.

— Някаква надежда за отпечатъци? Да разберем кой я е карал…