Джеймс Осуалд - Естествена смърт

— Знам, Ангъс, но си го оглеждал като самоубиец. А сега искам да го огледаш като жертва на убийство.

Старши инспектор Дъгит го чакаше в оперативната им стаичка. Седеше на стола на Навъсения Боб и внимателно оглеждаше закачените на стената снимки. Маклейн понечи да се изниже, но реши, че понякога човек просто трябва да се изправи срещу неприятностите.

— Мога ли да ви помогна с нещо, сър?

— Теб не те ли пуснаха в почивка?

— Да, обаче прецених, че ще прекарвам по-ползотворно времето си, ако залавям престъпници. Сещате се, нали? Престъпници? Залавяне?

— Не ми харесва тонът ти, Маклейн.

— И на мен не ми харесва, че се опитват да ме убият, но всеки си носи кръста. Та за какво сте искали да ме видите?

Дъгит се подпря на стола и се изправи тежко, а лицето му потъмня като буреносен облак.

— Дори не знаех, че си в участъка. Търсех младия детектив, Мак Еди-кой си. Каза, че си имал пробив по случая с изтичането на информация. Спомена някакъв интернет сайт.

— И какво за него, сър?

— Ами искам да знам за какво става дума, Маклейн. Как очакваш да разследвам убийството на Карстеърс, ако не си вършиш работата? Проследяването на това изтичане е основна нишка в дознанието.

„Ще остане единствената ти нишка, ако продължаваш да идваш и да тормозиш хората ми“, помисли си Маклейн. Не възнамеряваше да му казва, че убиецът лежи мъртъв в моргата. Нека първо Кадуоладър да направи ДНК анализите, да получи неоспорими резултати, които да поемат по каналния ред. Не търсеше признание за разкритието си, ако това означаваше, че Дъгит ще се настрои още повече срещу него. В миналото бе допуснал грешката да разреши случай на старши инспектора преди него.

— Детектив Макбрайд попадна на таен интернет сайт, където се публикуват и продават ужасяващи снимки, включително и от местопрестъпления. Очевидно има доста онлайн любители на страхотиите, сър. Разпознах снимки от случая на Барнаби Смит.

— Значи, убиецът на Карстеърс може и да е обикновен потребител на сайта. И какво? Решили са да осъществят болните си фантазии? Боже мой, само това ни липсваше. — Дъгит разтри чело с пръсти. — Е, кой е той? Кой качва снимките и подхранва фикс идеите на онези откачалки?

— Не знам, сър.

— Все пак имаш предположения, нали, Маклейн. Знам как работи мозъкът ти.

— Първо трябва да проверя някои неща, сър. Преди…

— Глупости на търкалета, инспекторе. Знам, че нещо ти се върти из главата, кажи какво е. Не можем да си позволим загуба на време. Там някъде има убиец, който най-вероятно в момента набелязва следващата си жертва.

Маклейн си помисли: „Не, няма. Всички са мъртви. Само един господ знае как е успял, но вече е покрил следите си. Сайтът е просто за отвличане на вниманието“. На глас обаче каза:

— Според мен не е нужно да бързаме, сър. — Опита се внимателно да подбере следващите си думи. Ако излезеше прав и Ема наистина беше отговорна за публикуването на тези снимки, държеше да я залови лично. Какво щеше да направи, ако подозренията му се потвърдяха — това не знаеше.

— Прикривате някого, а, инспекторе? Надявате се да оберете цялата слава? — Дъгит се запъти към вратата. — Или може би има нещо съвсем друго?

Маклейн проследи с поглед отдалечаващия се Дъгит, сетне вдигна слушалката на телефона и се опита да набере. Нямаше сигнал. Извади от джоба си мобилния апарат, раздруса го и натисна бутона за включване. Нищо не се случи. По дяволите! След като Кадуоладър знаеше, че е вечерял с Ема, със сигурност и Дървеняка знаеше, а това пък означаваше, че не след дълго старши инспекторът щеше да събере две и две. Все пак беше детектив, колкото и невероятно да звучеше това на моменти. Отново погледна телефона. Наистина ли трябваше да я предупреди, че е заподозряна? Да, трябваше. Ако беше замесена, щяха да я обвинят в съучастие в убийство. Дори да не успееха да го докажат, името й щеше да се завърти в медиите. И ако сложеше ръка на сърцето си, не желаеше да го очернят като съучастник в престъпление точно толкова, колкото не желаеше да причини същото на приятел.

Проклинайки всичко, тръгна да търси телефон, но на прага почти се сблъска с детектив Макбрайд, който нахлу тичешком от коридора.

— По дяволите, какво ти става?

— Намериха я, сър. — Лицето на Макбрайд беше зачервено от възбуда.

— Какво са намерили?

Колата, сър. Която уби Алисън.

През изминалите няколко години вятърът на промяната духаше с пълна сила в Единбург; беше помел старите жилищни блокове, митническите складове, товарните гари и долнопробните квартали и ги беше заменил с нови сгради, центрове за спорт, отдих и развлечения, луксозни апартаменти и молове. Имаше обаче и райони, които се противяха на модернизацията и облагородяването с категоричността на вдигнат среден пръст. Квартал Нюхейвън устояваше на силите на обновлението, докато Лийт и Тринити вече се бяха предали. Бруленият от ветровете южен бряг на Фърт ъф Форт беше просто твърде неприветлив, за да привлече нови жители, а земята му — опустошена от индустрията.