Джеймс Осуалд - Естествена смърт

— Страдала е от тежко неврологично заболяване. — Кадуоладър покри обезобразеното й лице. — Има голяма вероятност дори да не е осъзнавала какво върши.

— Ами майка й? — Мастърс погледна Маклейн умоляващо. — Кой ще съобщи на майка й?

— Всичко е наред, господин Мастърс. Аз ще говоря с госпожа Дент. — Маклейн хвана под ръка бизнесмена и го изведе от залата. — Добре ли сте? Да уредя ли някой да ви върне в офиса?

Отдалечавайки се от трупа, Мастърс лека-полека възвърна хладнокръвието си. Поизправи рамене и отново погледна часовника си.

— Не, благодаря ви, инспекторе, няма нужда. Ще се прибера сам. Боже мой, Сали! — И поклати глава.

— Господин Мастърс, може да ви прозвучи неуместно, но имало ли е нещо между госпожица Дент и господин Андрюс?

Мастърс впери в Маклейн поглед, с който недвусмислено му казваше: вие сте ненормален.

— Какво имате предвид?

— Чудех се дали връзката им не е надхвърлила рамките на чисто професионалното, сър. Две самоубийства, толкова близки по време…

— Питър Андрюс беше хомосексуалист, инспекторе. Не знаехте ли?

Докато Маклейн изпрати Джонатан Мастърс извън сградата и се върне в главната дисекционна зала, Кадуоладър беше успял да прибере мъртвата жена в камерата и да отиде в кабинета си. Маклейн се огледа и си даде сметка, че за пръв път вечно усмихнатата асистентка на доктора не е наоколо.

— Какво си направил с Трейси? — попита той.

— Долу лапите от помощничката ми, Тони.

Маклейн вдигна ръце и се предаде.

Не е мой тип, Ангъс.

— Да, чух, че предпочиташ криминалистки. Е, никой не е съвършен. — Кадуоладър се засмя. — Трейси отиде да занесе няколко проби в лабораторията. От време на време я пускам да излиза. Само когато не си зает да пълниш моргата ми с трупове.

— Съжалявам. — Маклейн сви рамене. — Кажи ми нещо повече за Сали Дент. Имаше нещо, свързано с кръвта й. Така поне си спомням.

— Не с нейната. Кръвта по нея беше чужда.

— Установи ли чия е?

Кадуоладър поклати глава и обясни:

— Установихме групата, обаче е често срещана. Нулева, резус-фактор положителен. Изпратих проба за ДНК анализ, но ако не се сещаш за някого, който напоследък е загубил голямо количество кръв, търсенето на съвпадение може да отнеме доста време.

„Някой, който напоследък е загубил голямо количество кръв“. През главата на Маклейн се стрелна ужасяваща, невероятна мисъл.

— Ами Джонас Карстеърс?

— Накъде биеш? Мислиш, че тази крехка жена… — Кадуоладър посочи хладилните камери. — Мислиш, че е успяла да обездвижи и разпори здрав и силен мъж като Карстеърс?

— Той беше стар и надали кой знае колко силен. — Докато го изричаше, Маклейн се сети, че не беше прочел и доклада за смъртта на Карстеърс.

— Бил е здрав като бик. Сигурно е практикувал йога и е хапвал мюсли. Нали напоследък е много модерно? — Патологът се извърна към компютъра си, натисна няколко клавиша и на екрана се появи съответният доклад. Прегледа страницата. — Ето. Анализ на кръвта, намерена по косата и ръцете на Сали Дент. — Кликна отново с мишката и отвори друг прозорец. — Кръвни проби от Джонас Карстеърс… Боже мой!

Маклейн надникна над рамото на Кадуоладър, без да схваща какво точно бе учудило доктора. Патологът бавно се завъртя на стола си.

— Еднакви са.

— Същата група?

— Не. Същата кръв е. По-еднаква няма накъде. За всеки случай ще извърша и ДНК тест, но маркерите са същите.

— И все пак го направи, моля те. — Маклейн се подпря на бюрото зад себе си, опитвайки се да проумее към какво го водят множеството противоречиви факти. Opus Diaboli. Делото на дявола. Нещата не вървяха на добре. — Питър Андрюс още ли е тук? — попита той.

Кадуоладър кимна.

— Само ми се пречка. Миналата седмица трябваше да го откарат в Лондон, но кражбата на трупа на момичето прецака всякакви разписания. Още ги чакам да дойдат и да го приберат.

— Ами кръвта по него?

— Прерязал си е гърлото, Тони. Целият беше в кръв.

— Да, но дали е била само неговата?

— Според мен — да. Почистихме го. Тъй де, Трейси го почисти. Не спомена за нещо нетипично. Какво ти се върти в главата, Тони?

— Не съм сигурен. Тоест май не искам да съм сигурен. Ангъс, ще ми направиш ли една голяма услуга?

— Зависи от услугата. Ако е да се застъпя за теб по време на някоя от онези задушевни сбирки при старши инспектора, опасявам се, че ще ти откажа.

— Не, не става въпрос за това. Чудех се дали би хвърлил още едно око на Питър Андрюс.

— Достатъчно добре съм го огледал. — Патологът изглеждаше леко засегнат, но Маклейн знаеше, че това е само преструвка.