Джеймс Осуалд - Естествена смърт

— Виж какво, Манди. Ще бъда откровен с теб. Ако знаеш нещо, което може да ни помогне да намерим Клоуи, сподели го. Няма да кажа нищичко на родителите ти, обещавам. Става въпрос не за теб, а за Клоуи. Трябва да я намерим. Колкото повече време минава, откакто е в неизвестност, толкова по-малки са шансовете ни.

Помежду им тегнеше тишина, нарушавана само от тежките стъпки на госпожа Кауи в банята на горния етаж. Маклейн се опита да улови погледа на момичето, но Манди изглеждаше изцяло погълната от купичката храна. Беше почти готов да се откаже, когато тя най-накрая заговори:

— И няма да кажете на мама?

— Не, Манди. Обещавам. Няма да кажа и на майката на Клоуи.

— Запозна се с едно момче в интернет.

Очакваше се.

— Изглеждаше… Не знам. Изглеждаше свестен. Занимавал се с комедия. Откачи от радост, когато Клоуи му сподели за билетите за Бил Бейли. Каза, че и той щял да бъде на шоуто. Само че не се появи.

— Как трябваше да се срещнат? — Маклейн се опита да си спомни името на третото момиче. С нея щеше да разговаря по-късно. — Знаеше ли, че ти и Керън ще сте с Клоуи?

— Не знам дачи Клоуи му е казала. Мисля, че дори не му беше дала телефона си. Не е толкова глупава. Беше взела обаче един от онези откачени тоалети от магазина на майка си и го облече снощи. Може да му е казала да се оглежда за момиче с дрехи от 20-те години на миналия век. Че е лесна за разпознаване.

И лесна за отвличане на улицата след шоуто. Може да е решила да се прибере пеша, защото не е далеч, а парите за такси да използва за нещо по-интересно.

— Това момче има ли си име?

— Да, казал, че е Фърги. Не знам обаче дали това е истинското му име.

— Той от колко време… Клоуи от колко време си приказваше с него? — Маклейн не беше наясно как протичат разговорите в интернет.

— Не много. Няколко дни, може би седмица.

Прекалено кратко време, за да повярваш на някой непознат. Дали и той е бил толкова глупав на нейните години? Нямаше как да не признае, че най-вероятно е бил. Преди появата на интернет обаче трябваше да събереш кураж, за да отидеш и заговориш харесваното момиче, а и нещата бяха далеч по-невинни. Днешните деца бяха по-отракани, спор нямаше, но си оставаха все така наивни. Фърги. Името веднага извика в ума му образа на Макреди, макар че в града сто на сто съществуваха хиляди Фъргюсовци и Фъргюсъновци. Трябваше да разсъждава обективно и безпристрастно, а не да си прави прибързани изводи, основани само на предположения.

— Спомни си точно кога снощи се разделихте с Клоуи. — Едва сега Маклейн извади бележника си. — Разкажи ми всичко от момента, в който е свършило шоуто.

Керън Бекуит разказа същата история, само дето не се наложи толкова дълго да я обработва, за да се разприказва. Маклейн сравни версиите им, докато стоеше пред „Асембли Румс“ на Джордж стрийт, наблюдаваше неделния поток от коли и се опитваше да си представи как ли е изглеждало мястото в единайсет вечерта. Снощи по същото време с Ема бяха наблизо, в „Гилфърд Армс“, на не повече от пет минути пеша оттук. Керън и Манди си бяха хванали такси, за да се приберат. Клоуи ги беше изпратила до стоянката на Касъл стрийт. Той извървя същия кратък път, огледа околните сгради, като си отбеляза разположението на охранителните камери. Човек не можеше да направи нищо в центъра на града, без да го заснемат.

От стоянката имаше само един логичен маршрут обратно към магазина — по Принсес стрийт, по Северния, после по Южния мост и накрая нагоре по Кларк стрийт. Отнемаше не повече от половин час и почти по целия път имаше камери. Знаеше кога за последно са видели Клоуи. Знаеше с какво е била облечена. Сега беше само въпрос на време да прегледа записите, а съдейки по броя им, това щеше да продължи доста.

— Тук има нещо, сър. Ще хвърлите ли едно око?

Маклейн отклони поглед от трепкащия екран, изпълнен с размазани фигури, хаотично движещи се по осветените в оранжево улици. Детектив Макбрайд седеше в съседство, а увереното му боравене с техниката бе доста смущаващо.

— На какво попадна? — Маклейн се плъзна със стола си към младежа, за да види неговия екран. Макбрайд завъртя контролното копче обратно на часовниковата стрелка и върна записа на 23:15 часа.

— Това е стоянката за таксита на Касъл стрийт, сър. — Натисна бутона за възпроизвеждане с нормална скорост и посочи екрана. През лятото и особено по време на фестивала централните улици бяха по-многолюдни нощем, отколкото денем. — Мисля, че тези там са нашите три момичета. — Натисна паузата и посочи три вървящи фигури, уловени за ръка. Средната носеше права карирана пола, горнище без ръкави и шапка клош. Около врата й бе усукана познатата му боа от пера. До нея Керън и Манди изглеждаха доста обикновени в тесните си джинси и тениски.