Томас Энгер - Мнима смърт

Мархони не обръща внимание на въпроса.

— Клиентът ви е бил дребна риба. Но когато приятелката му беше отрита мъртва и ние почукахме на вратата му, той е осъзнал, че лаптопът му може да го инкриминира. Както и ЛМО. Затова се опитахте да го изгорите, нали? За да унищожите доказателствата.

Бругелан първо поглежда към Мархони, а после към Индрехауг. Адвокатът не му обръща внимание, а вместо това се навежда към клиента си. Прошепва му нещо.

„Право в десетката“ — мисли си Бругелан. Поглежда Санлан, надявайки се, че тя споделя мнението му, но както винаги изражението й е трудно за разчитане.

— Брат ви беше фотограф, нали? — пита тя. Мархони се обръща към нея, но не отговаря.

— Той е направил снимките, нали? Той ги е качил на лаптопа ви.

Мархони продължава да мълчи, но няма нужда да казва каквото и да било.

— Къде са другите ви роднини, Махмуд?

Мархони гледа Санлан право в очите, но изведнъж свежда поглед и прошепва:

— Пакистан.

— Какво ще се случи с тях?

— Какво имате предвид?

— Кой ще им изпраща пари сега?

Мархони отново свежда глава.

— Знаем, че всеки месец сте им изпращали големи суми. Баща ви има тежко заболяване на мозъка. Парите са за лечението му. Сумите варират, но смятам, че това се дължи на валутния курс. Вие живеете с това, което изкарвате от таксито, а парите, които ви плащат, за да пренасяте наркотици и да карате членове на бандата из Осло, изпращате в Пакистан. Така стоят нещата, нали?

Мархони не отговаря.

— Искате ли да промените показанията си, Махмуд? — вмъква Бругелан. — Искате ли отново да ви питам дали познавате Захирулах Хасан Минтроза? Или Ясер Шах?

Мархони мълчи. Бругелан го чака да се пропука.

— Ще ги убият — прошепва Мархони след дълга пауза.

— Кои са те, Махмуд?

— Хасан и неговите хора.

— Кого ще убият?

— Семейството ми. Ако ги предам. Исках да се откажа, от много време търся начин да се измъкна, но те започнаха да ме заплашват.

— И в отговор сте решил да снимате сделките?

Мархони кимва.

— И те са разбрали?

Кимва два пъти.

— Отговорете на въпроса.

— Да.

— Значи убийството на брат ви е било послание? Дръж устата си затворена или ще избием всичките ти роднини?

Той кимва три пъти.

— Отговорете на въпроса, ако обичате.

— Да.

— От кога сте в играта, господин Мархони? Кога започнахте?

Той въздъхва.

— Малко след като взех лиценза си за такси. Започнах да карам за Омар, тъй като вече се познавахме и след време той ме попита дали искам да припечелвам допълнителни пари. Казах, че искам, защото баща ми беше болен и отначало трябваше само да карам и да правя доставки. Но след това започнаха да искат повече неща. Накрая се опитах да напусна.

— Но сте знаел твърде много и не са могли да рискуват, нали?

— Да.

Бругелан поглежда Индрехауг, който прокарва пръсти през косата си. Опитва се да я махне от очите си, но тя все влиза в тях.

— Какво искате? — пита адвокатът.

— Какво искаме? Искаме голямата риба. Искаме да знаем кой снабдява бандата с наркотици и как те влизат в страната. И това е само началото. Сигурен съм, че можете да си представите останалото.

Индрехауг кимва.

— Смятате, че клиентът ми ще свидетелства срещу ЛМО?

— Разбира се.

— Въпреки заплахите срещу семейството му в Пакистан?

Бругелан поглежда адвоката и въздъхва. След това се обръща към Мархони.

— Знаем, че не сте убил Хенриете Хагерюп.

Мархони вдига глава и поглежда Бругелан.

— Има голяма вероятност съвсем скоро да ви освободим, но само ако ни съдействате.

Мархони изглежда заинтригуван. Обръща се към Индрехауг, който поглежда Бругелан.

— Предлагате сделка на клиента ми?

Бругелан поглежда към Санлан, усмихва се и отново връща поглед към Индрехауг.

— Можете да се обзаложите, че ще го направим.

Хенинг е толкова шокиран да види Анете в института, че загубва дар слово. Просто стои и я гледа втренчено. Бил е сигурен, че се е скрила някъде. Сега започва да се чуди дали Анете не е като него. Може би просто й е писнало да гледа през рамо и предпочита да се изправи лице в лице със страховете си, вместо да ги остави да съсипят живота й.

Тя прави опит да мине покрай него.

— Здрасти — казва най-накрая той.

— Здрасти.

Известно време се гледат, като всеки чака другия да каже нещо.

— Прочетох сценария — започва Хенинг, въпреки че тя сигурно знае това. Анете кимва.

— Освен това го показах на полицията.

— Да, предположих, че ще го направиш.