Томас Энгер - Мнима смърт

„Забавлявал се е — гневи се Хенинг. — Мамка му.“ Би му разказал за вчера, но след като е твърде зает с това да се забавлява, Хенинг решава да не го прави.

— Какво става? — пита Гюнешен и сяда. Тялото му потъва в стола. Прокарва пръсти през косата си. Хенинг подозира, че дори не се е изкъпал, преди да дойде на работа. Но това е част от неговия имидж — грубоват диамант.

Какво вижда Нора в него?

— Нищо особено — отговаря Хенинг. — Някакви вълнения при теб?

— Може би — отвръща Гюнешен и помръдва мишката си. — В дванадесет имам среща с адвоката на Махмуд Мархони. Тази сутрин ченгетата отново ще го разпитват и се надявам да науча подробности за най-новите развития. Поддържам приятелски отношения с Индрехауг. Хайди спомена, че според теб полицаите ще махнат Мархони от списъка със заподозрени.

Хенинг тихо псува, докато Гюнешен отваря браузъра си.

— Да, така ми се струва.

— Защо?

— Факти и доказателства — отвръща той. Твърде рано е за сериозна дискусия. Може би Гюнешен не може да прави две неща едновременно — да чете вестник и да пие кафе, да чете друг вестник и да пие още кафе. Може би му трябва време, за да включи на скорост.

— И това означава? — пита Гюнешен и отпива от горещото си кафе. Хенинг въздъхва и се чуди откъде да започне. Спасява го мобилният телефон на Гюнешен. Той прочита есемеса и се мръщи.

— Знаеш ли кой е Фолдвик? — пита той.

— Фолдвик?

— Да. Ингве и Ингвилд Фолдвик?

— Да, знам кои са те — отговаря Хенинг, изведнъж останал без дъх. — Работят в института, където е учила Хенриете Хагерюп. За какво става дума?

— Полицията ги издирва.

— Какво имаш предвид — „издирва“? Изчезнали ли са?

— Така изглежда.

— Сигурен ли си?

Хенинг вече е станал от стола си. Гюнешен изсумтява.

— Просто чета това, което пише тук.

Хенинг профучава покрай него с най-голямата бързина, на която са способни краката му.

— Какво има? — провиква се Гюнешен след него. Объркването в гласа му е очевидно, но Хенинг го игнорира. Няма време. Излиза навън, мята се на своята „Веспа“ и потегля към института „Вестердал“.

„Възможно е да има напълно логично обяснение за това“ — мисли си Хенинг докато кара по „Уртегата“. Може би Ингве и Ингвилд Фолдвик просто са имали нужда от това да избягат, за да тъгуват за сина си насаме. Да избягат от трагедията, да заглушат шума на тълпата.

Ускорява, завива по „Хаусмансгате“ и пресича кръстовището точно когато светофарът се променя от зелено на жълто. Тъмнокоса жена, бутаща бебешка количка, размахва юмрук към него и крещи нещо, което не чува. Минавайки покрай един мръсен, сив опел „Вектра“, той поглежда страничното си огледало и съвсем ясно вижда, че е разярена.

Забелязва и още нещо. Такси. Дори в малкото си странично огледалце, той вижда буква и четири числа.

А-2052.

Омар Рабиа Рашид, или някой негов подчинен, ускорява. Сребристият мерцедес предизвиква същата гневна реакция у тъмнокосата жена, но таксито пресича кръстовището без инциденти.

Хенинг инстинктивно завива наляво по „Калмайерсгате“, ускорява и профучава покрай камион, оставен с включен двигател пред тайландски магазин за хранителни стоки. Хенинг пренебрегва знака за предимство, когато стига следващата улица, но не може да завие по нея, защото е еднопосочна, ала после си мисли: „Защо не? Няма коли наоколо.“ Завива надясно и един мъж на тротоара му крещи нещо, но на Хенинг не му пука. Ако наоколо има полицай и забележи опасното му шофиране, няма нищо против да го спре за проверка. Ще може да му посочи мъжете, които го преследват.

Скоро се озовава в „Торгата“, където колите са калник до калник. Една от тях е жълта. Дори сега не може да пренебрегне жълтите коли. Вижда, че велоалеята е празна, и се качва на нея. Отново ускорява и почти премазва една чайка, която размахва криле пред лицето му. Поглежда огледалото, за да види дали мерцедесът още го следва, но не го вижда. Изведнъж трябва да натисне спирачката заради някакъв проклет пешеходец. „Защо не се оглежда, преди да пресича? — мисли си Хенинг. — Хората просто излизат на улицата.“ Иска да натисне клаксона, но осъзнава колко глупаво ще бъде това. Натиска газта и набира скорост, но след това отново трябва да спре, този път заради червен светофар.

Чуди се дали да не пресече на червено. Светофарът е мъчително бавен. Отново поглежда огледалото, но не вижда сребрист мерцедес. Вдига глава. Коли фучат и в двете посоки, но постепенно започват да забавят. Светва жълто, той дава газ и завива наляво, като успява да мине през зебрата, още преди първия пешеходец да стъпи на улицата. Отново е в „Хаусмансгате“ и отново проверява страничното си огледало: не вижда А-2052. Продължава да кара. Знае, че колите зад него трябва да се движат по-бавно от обикновено, но не възнамерява да ги пусне да го изпреварят. Още един пешеходец, който пресича улицата. Хенинг профучава покрай училище „Илвебакен“. Вижда ученици, които пушат отвън. Не след дълго стига „Рустедсгате“. Още един червен светофар. Проклятие. Нарежда се възможно най-отпред и се обръща, за да види къде е таксито. Вижда други таксита, но не и А-2052. Още не. Но може би ще го настигне след броени секунди. Тогава какво? „Непременно знаят къде отивам — мисли си той. — Знаят къде се намира институтът «Вестердал», нали карат таксита!“ Хенинг стига пешеходна пътека и я пресича. Забелязва злобния поглед, който му хвърля един пешеходец, но не му пука. Качва се на тротоара и ускорява. Кара по тротоара до следващата улица. Поглежда наляво и вижда само сгради и бетон. Таксито няма как да го настигне сега. „Ох, прекрасна малка «Веспа»!“