Томас Энгер - Мнима смърт

Ускорява надолу по улицата, стига „Фреденсборгвайен“ и влиза в паркинга на института. Вижда електрическа подстанция и паркира веспата зад нея, така че да не се вижда от улицата. Сваля каската си и се оглежда. Не вижда А-2052. Въпреки че таксито едва ли е много далече. Насочва се към двора на института.

Веднага забелязва Туре Бенджаминсен. Изкушава се да отиде при него, но има твърде много хора наоколо. А и какво може да го попита? „Виждал ли си Ингве Фолдвик? Знаеш ли, че е изчезнал?“ Хенинг изведнъж осъзнава, че не е напълно сигурен защо е дошъл. „Какво си бях въобразил, че ще видя или науча, когато стигна тук?“ — пита се той. Едва ли Фолдвик и жена му се крият в института. Може би се е надявал, че някой студент или колега от персонала ще знае къде са отишли? Не е сигурен дали някой тук изобщо знае какво се е случило.

Хенинг клати глава, поразен от своята прибързаност. След това се обръща и сърцето му спира. Гледа право в очите на Анете Скопум.

Бярне Бругелан крачи неспокойно из кабинета си. Преди малко на екрана на компютъра му е изскочило изнуреното лице на съдебния лекар Ан-Мари Сара, за да му докладва за най-новите открития, свързани с лаптопа на Мархони. „Сега разпитът ще бъде още по-интересен. Но точно в този момент не искам да съм тук — мисли си Бругелан. — Какво, по дяволите, става с Ингве и Ингвилд Фолдвик? Защо никой не може да ги открие?“

Бругелан клати глава. Санлан чука на вратата му и пита дали е готов. „Готов съм — мисли си той. — Никога не съм бил по-готов през живота си.“

Както обикновено, Ларш Индрехауг е възмутен от името на клиента си, когато Санлан и Бругелан ги канят в стаята за разпити и се заемат с формалностите.

— И така, каква е днешната тема? — пита саркастично Индрехауг, когато Бругелан свършва. — Любимият цвят на клиента ми? Любимата му кола?

Адвокатът кимва на Мархони. Бругелан се усмихва. Вече не чувства никаква умора, а думите на гнусния Индрехауг карат кръвта му да закипи. Плъзга лист хартия по масата и го оставя по средата между тях, за да могат и двамата да го прочетат. Мархони се навежда и поглежда към листа, но веднага извръща поглед. Поклаща глава. Бругелан забелязва жеста.

— Какво е това? — пита Индрехауг.

— Не е ли очевидно? — отговаря Бругелан. — Но може би искате да ни обясните, господин Мархони?

Мархони не реагира по никакъв начин.

— Добре тогава, ще го направя вместо вас — казва Бругелан, обръщайки се към Индрехауг. — Вярвате или не, клиентът ви има силно развито чувство за ред. Иска всяко нещо да е на мястото си. Може би сте бил в апартамента му? Чист и подреден. Документът пред вас е принтирана таблица „Excel“, която открихме в лаптопа на клиента ви — този, който се опита да изгори. Може би разбирате защо?

Индрехауг внимателно разглежда документа. Вижда имена, телефонни номера и имейл адреси.

— Една бърза проверка ще ви разкрие, че това са много лоши хора. Наистина лоши. Мъже, които наводняват улиците ни с дрогата, с която се друсат децата ни и която ги превръща в лоши хора.

Индрехауг бута документа обратно към Бругелан и изсумтява.

— Това не доказва нищо. Клиентът ми може да има редица легитимни причини да държи тази информация в компютъра си. Това, че си посетил страницата на „Рема 1000“ не означава, че пазаруваш там. Имената, които сте открили в компютъра на клиента ми, със сигурност не доказват, че той е убил някого.

— Да, прав сте за това — отговаря Бругелан и се усмихва. — Но как ще обясните това?

Плъзга друг лист към Индрехауг и Мархони.

— Тази снимка също бе открита в компютъра на клиента ви. Всъщност открихме няколко интересни снимки.

Индрехауг дръпва листа към себе си. Мархони не поглежда към снимката, на която е в компанията на мъж с кожено яке. На гърба на якето има емблема от пламъци. Лицето на мъжа се вижда ясно.

— Това е клиентът ви, в компанията на мъж на име Абдул Себрани. Ако проверите списъка, който ви показахме, ще видите, че името му фигурира там. Снимката е направена по време на доставка на кокаин от ЛМО, „Лошите момчета на огъня“, на клиента ви рано тази пролет. Направена е във „Випетанген“. Виждате ли водата на заден фон?

Индрехауг изучава снимката. Образът е ясен, тъй като снимката е била направена с телеобектив от голямо разстояние.

— Помните ли къде е трябвало да занесете наркотиците, господин Мархони? — пита Бругелан.

Никакъв отговор.

— Имаме още такива снимки. Предполагам, че вашият клиент е искал да се застрахова, в случай че бизнес партньорите му решат да се отърват от него. Или вече са започнали да ви заплашват, господин Мархони?