Томас Энгер - Мнима смърт

Тя свива рамене.

— Според теб той подкрепяше ли шериата и наказанията „худуд“?

— Трудно ми е да си представя, че го прави.

— Значи персонажът на Яшид не е ревностен ислямски фундаменталист?

— Не.

— Тогава защо Мона е убита с камъни? Не трябва ли да си мюсюлманин, за да те убият с камъни съгласно шериата и наказанията „худуд“?

— Господи, още не си схванал за какво става дума.

— Обясни ми тогава. От самото начало.

Анете въздъхва.

— Смисълът на филма е да привлече вниманието на хората върху това, което се случва в целия свят и което един ден може да стане ежедневие в Норвегия, ако оставим радикалните ислямски вярвания да пуснат корени в страната. Скоро няма да има значение дали сме норвежци или мюсюлмани. Според теб как ще изглежда Осло след тридесет или четиридесет години? Сигурно всички ще сме послушни мюсюлмани с промити мозъци. Точно затова Яшид е обикновен мюсюлманин, а Мона е една обикновена жена от Норвегия. Искаме да накараме хората да се замислят.

— Ясно.

— Толкова трудно ли беше това?

Тя го поглежда, сякаш е умствено изостанал.

— Не. Но не виждам никакви признаци, че това може да се случи, Анете. Много малко хора вярват, че норвежкият закон трябва да бъде заменен от шериата.

— И?

Хенинг се мръщи.

— И? Централната идея на филма ви е грешна. Няма корени в реалността. Надявам се, че не си мечтаеш да бъдеш простреляна осем пъти?

Анете поглежда нагоре към сивите, злокобни облаци.

— Сигурна съм, че Хенриете е там горе с Тео ван Гог. Не знаех, че си на тяхна страна.

Хенинг въздъхва и издиша шумно през ноздрите си. Изглежда разочарован.

— Има страни на исляма и шериата, които лично аз не харесвам особено, но това, което правиш, само влошава нещата. Какво ще кажеш за интеграцията, мултикултурализма 14 14 Мултикултурализъм — приемането на различни културни групи, явления и характеристики в рамките на определен регион, но особено в организации като училища, фирми, квартали, градове, общности и нации. — Б.р. и така нататък?

— Запази тези глупости за речите си. Но какво общо има това със Стефан?

Хенинг клати глава. Иска да продължи тази дискусия, но знае, че сега не е моментът. Вместо това се замисля за Стефан и „Романс“. Спомня си, от собствените си тийнейджърски години, как момчетата са се заливали с огромни количества афтършейв, за да впечатлят момичетата. Някои дори са пръскали дрехите си. Усмърдявали са съблекалните, класните стаи и дори училищния двор. Може би точно затова палатката все още е воняла на афтършейв, когато Турбьорн Скагестад е открил тялото.

Хенинг осъзнава, че Анете го зяпа. Тя казва:

— Опитах се да накарам Хенриете да махне сюжетната линия със семейство Гордер. Според мен не се вписваше достатъчно добре в посланието на филма. Но тя отказа да ме послуша. Стори ми се малко странно, тъй като всички щяха да разберат за кои хора става дума. А семейство Фолдвик са страдали достатъчно.

— Какво имаш предвид?

— Стефан ми каза за майка си. Че е била изнасилена и…

— Стефан ти е казал това?

— Да.

— От къде познаваш Стефан?

— Миналата година спечели един конкурс със свой сценарий. Исках да заснема филма по него. Историята ми хареса.

— Той не получи ли награда?

— Какво имаш предвид?

— Организаторите на състезанието не му ли обещаха да заснемат филм по неговия сценарий? Това е обичайната награда в подобни състезания, нали?

— Зависи, но в този случай беше различно. Мисля, че спечели няколко хиляди крони и екскурзия до Дания. Стефан беше много развълнуван, когато му предложих да заснема сценария му. Той е добро, умно момче. Но имаше нещо странно в него. Стори ми се, че има психологически проблеми.

— Какво имаш предвид? Какво те е накарало да си помислиш това?

— Не съм сигурна. Трудно ми е да обясня. Може би трябва да прекараш известно време с него, за да забележиш. Понякога беше много щастлив. Смееше се на всичко. Беше превъзбуден. В други случаи мълчеше като риба. Сякаш напълно се затваряше в себе си.

Хенинг кимва и си мисли, че това идеално описва момче, което би отнело собствения си живот, след като е убило някой друг. Ами ако спомените са станали твърде силни? Може би всеки път, когато е затварял очи, Стефан е виждал трупа на Хенриете и отново е преживявал убийството.

Може би в смъртта му няма нищо подозрително? Но тогава защо родителите му са изчезнали?

В този миг започва да вали. Небесата се продънват. Хенинг и Анете хукват към фоайето. Не са единствените, потърсили подслон там. Образува се задръстване, но след по-малко от минута всички са вътре.