Томас Энгер - Мнима смърт

— Говориха ли с теб?

— Не. Опитаха се, но аз не си вдигах телефона.

Хенинг се мръщи.

— Защо?

— Просто така.

Казва го, без да се изчерви и без да изглежда виновна. Хенинг изучава лицето й.

— Но смятам сега да го направя.

— Така ли? Защо? Защо сега?

— Защото мисля, че знам кой е убил Хенриете.

Хенинг едва я чува. Заинтригуван, той прави крачка напред.

— Кой?

Чува вълнението в собствения си глас. Анете се оглежда, за да се увери, че са сами. Не са. Но никой не е достатъчно близо, за да чуе думите й.

— Стефан Фолдвик — прошепва тя. Хенинг ахва. Анете изучава реакцията му.

— Защо?

— Прочете ли сценария? — пита тя.

— Да.

— Значи би трябвало да е очевидно.

Анете не пояснява думите си. Хенинг се замисля.

— Семейство Фолдвик са семейство Гордер. В сценария.

Това е полувъпрос — полутвърдение. Анете кимва.

— Ингве е имал връзка с Хенриете, така ли?

Анете отново се оглежда, след което кимва. Очите й са сериозни.

— Стефан сигурно е разбрал.

— Как?

— Не съм сигурна. Може би е открил копие на сценария у дома или на компютъра на баща си? Не знам.

— Ингве не е чел сценария — казва Хенинг.

Анете се мръщи.

— Той ти е казал това?

— Да — признава Хенинг гузно, тъй като знае, че логиката му куца. — Някой друг от института чел ли е сценария?

— Не.

— Актьори, статисти?

— Ние бяхме актьорите и бяхме заснели само първите няколко сцени. Щяхме да завършим снимките по-късно през есента, така че не сме показвали сценария на никой друг. Още не.

Кимва, мислейки, че Ингве трябва да го е излъгал. Все пак е имал копие от сценария. Това е единственото логично обяснение, за което може да се сети, при положение че Стефан е имал копие от сценария. Може би Ингве е осъзнал, че рано или късно ще се разчуе за връзката му с Хенриете и е решил първо да каже на семейството си? По-късно Стефан е открил сценария в кабинета на баща си или го е помолил да му го даде.

Анете може и да е права за Стефан: убил е Хенриете, защото тя е унищожила семейството му и е възнамерявала да направи нещата още по-лоши, като заснеме филм за това. Но сега Стефан е мъртъв, от собствената си ръка или от ръката на някой друг. И това променя всичко. Но кой би извлякъл полза от смъртта на Стефан? „Успокой се, Хенинг, може да има и други причини за самоубийството на един младеж, причини, които нямат нищо общо със сценария, Хенриете или Ингве.“ Освен това има една възможност, за която не е мислил: смъртта на Стефан може да е естествена.

Хенинг започва да се чувства замаян. Знае, че не трябва да обсъжда това с Анете, но наоколо няма никой друг, а трябва да изпита теорията си, преди мозъкът му да избухне от претоварване.

— Някога обсъждала ли си сценария с Ингве?

— Предполагам, че Хенриете го е правила, но аз не съм обсъждала сценария с никого.

— Според теб дали са обсъждали сюжетната линия със семейство Гордер?

— Нямам представа.

— Доста безпардонно е да разобличиш любовника си по този начин.

Отново прозвучава като нещо средно между въпрос и твърдение.

Анете подсмърча.

— Да не би да казваш, че Ингве го е направил?

— Не, не казвам това.

— Не познаваш Ингве. Той е добряк.

— Добряк, който е помогнал на Хенриете да продаде сценария си на продуцентска компания.

Анете се усмихва. Хенинг за първи път вижда усмивката й.

— Да, предполагам, че затова Хенриете е спала с него.

— Значи се е случило само веднъж? Не е било пълноценна любовна афера?

Тя клати глава и едва сдържа смеха си.

— О, не.

Не пояснява думите си и Хенинг не я моли да го направи. Все пак не работи за клюкарски вестник.

— Приятелят й знаел ли е за това?

— Махмуд? Едва ли.

— Според теб как е щял да реагира той на филма? Щял ли е да предположи, че Мона, или с други думи Хенриете му е изневерявала в живота? След като сюжетът на филма е почерпен от реалността?

— Не знам — отговаря Анете. — Но това вече няма значение.

— Но Хенриета е взела това предвид, когато е писала сценария, нали? Не сте ли го обсъждали?

— Ами… ние…

Тя се замисля над въпроса му, но не казва нищо.

— Значи Хенриете не е имала проблем с това да използва приятеля си като вдъхновение за персонажа, който е преметнат в сценария? Ти как ще реагираш, ако приятелят ти направи същото с теб?

— Нямам приятел.

— Да, но разбираш какво казвам, нали?

— Разбира се. Може би Хенриете е говорила с Махмуд за това, не знам. Може би му е обяснила, че не го смятаме за идиот, който трябва да бъде махнат от улиците на града. Нямам представа.