Томас Энгер - Мнима смърт

Задрямва малко преди съмване и го буди клаксон на кола. Лежи на дивана и опитва да нагоди очите си към светлината. Часът е пет и половина. Отива в кухнята, налива си чаша вода, взима шишенцата с лекарства от нощното шкафче и глътва две таблетки. Кутийката кибрит е на обичайното си място, но тази сутрин Хенинг няма достатъчно енергия, за да отправи ежедневното си предизвикателство към войниците от ада.

Има чувството, че е бил на едноседмичен запой. Знае, че трябва да хапне нещо, но мисълта да дъвче престоял хляб и пресъхнала шунка просто го отвращава.

Замисля се за мъжете, които са проникнали в апартамента му. Какво са могли да сторят, ако той си е бил вкъщи? Дали са въоръжени? Дали са могли да се опитат да го убият?

Прогонва тази мисъл. Не си е бил вкъщи, така че тези въпроси са излишни. Хенинг решава да пропусне закуската и да се заеме с работа, въпреки ранния час.

Чака да измине още един час, преди да се обади на Бругелан. Един детектив никога не спи повече от два-три часа по време на важно разследване, а Хенинг иска да му зададе няколко въпроса. Гласът на Бругелан звучи изморен, когато полицаят най-накрая вдига.

— Здравей, Бярне, аз съм — казва Хенинг, стараейки се гласът му да звучи приятелски.

— Здрасти.

— Буден ли си?

— Не.

— Станал ли си?

— Какво означава „станал“?

— Как мина вчера?

— И аз не знам.

— Какво имаш предвид?

Бругелан не отговаря.

— Да не би момчето да не се е самоубило?

Хенинг стиска телефона толкова силно, че кокалчетата му са побелели.

— Не. Не, не съм казал такова нещо. Мина добре, в смисъл че свършихме работата си на местопрестъплението. За какво искаш да говорим? Защо ми звъниш толкова рано?

Хенинг се смущава от раздразнението в гласа му.

— Ами… аз…

— След малко имам среща, а трябва да свърша и една работа. Така че ако не ми звъниш за нещо конкретно…

— Да, за нещо конкретно ти звъня.

— Ок, казвай.

На Хенинг му отнема известно време да събере и организира мислите си.

— Трябва да знам нещо.

— Знаех си.

— Имало ли е разменени имейли между Хенриете Хагерюп и Ингве Фолдвик в дните преди убийството?

— Защо питаш? Защо искаш да знаеш?

— Просто искам. Ок? Струва ми се, че имам право да зная.

— Право?

— Да. Доста ти помогнах с това разследване.

— Знам.

Бругелан въздъхва дълбоко.

— Имейли? Не знам. Не си спомням. Твърде изморен съм да помня неща.

— Господи, Бярне, не може да си твърде изморен да помниш неща. Синът на един от потенциалните ти заподозрени е мъртъв. Не знам защо изведнъж си решил да се държиш като задник след всичко, което направих за теб, но както искаш. И без това не искам да говоря с теб.

Хенинг се кани да затвори, когато Бругелан се прозява.

— Ок, извинявай. Просто към много изморен. И Йерстад, той…

Още прозевки.

— Какво за Йерстад?

— О, забрави. Да, Хагерюп е изпратила няколко имейла на Ингве Фолдвик и той й е отговорил — казва Бругелан и издиша шумно.

— Тези имейли за сценария ли са били?

— Да, един от тях. Но не за съдържанието. Фолдвик я моли да му изпрати сценария, когато го завърши.

— Помниш ли горе-долу кога е бил изпратен този имейл?

— Преди известно време. Не помня точната дата.

— Ами есемеси? Откри ли кой е изпращал есемеси на Хенриете в деня на убийството? По времето, когато е била с Мархони?

— Получила е два или три есемеса през този период. Един от тях е бил „Провери пощата си“.

— Кой го е изпратил?

— Не знаем. Точно както имейла със снимката, този есемес е бил изпратен от Мозамбик, от един от онези анонимни сайтове.

— Добре. Ок. Благодаря ти.

— Между другото, днес трябва да дойдеш в участъка, за да дадеш показания. Снощи Йерстад кипна, когато му казах, че сме говорили само по телефона.

— Кога?

— В десет отново ще разпитваме Махмуд Мархони, значи след това. Да го направим в единадесет, какво ще кажеш?

— Ще се опитам да дойда.

— Трябва да дойдеш.

— Преди малко каза „местопрестъплението“. Това означава ли, че смятате смъртта на Стефан за подозрителна?

Бругелан изстенва.

— Нямам време да говоря с теб. Трябва да тръгвам. Ще говорим по-късно.

— Значи наистина смятате, че смъртта е подозрителна.

— Не съм казал такова нещо. И не смей да правиш подобни догадки във вестника си.

— Никога не правя догадки по отношение на едно самоубийство.

— Ок. Ще се видим по-късно.

Бругелан затваря. Хенинг зяпва в празното пространство. „Открили са нещо — мисли си той. — Или липсата на нещо е събудила подозренията им. Иначе Бругелан щеше да отрече категорично.“