Томас Энгер - Мнима смърт

Бругелан влиза в спалнята. Ела Санлан е приведена над тялото. Звъннал й е на идване, защото живее наблизо. Тя го чува и се обръща.

— Самоубийство най-вероятно — казва тихо тя. Бругелан оглежда стаята. Не смее да погледне Стефан. — Следи от алкохол в чашата, най-вероятно водка.

Бругелан се приближава до нощното шкафче и подушва чашата. Нито кимва, нито клати глава.

— Оставил ли е послание?

— Още не съм видяла такова. Което най-вероятно означава, че няма.

— Може смъртта му да е била естествена.

Санлан неохотно кимва. Бругелан се обръща и оглежда цялата стая. Забелязва сценария, за който му каза Хенинг Юл. Девета сцена, точно както му е казало хитрото копеле по телефона. Над леглото на Стефан е залепен плакат на филма „Седем“. На бюрото има отворена кутийка за диск на датската група „Mew“. Празна е, но Бругелан предполага, че самият диск е в стереоуредбата до леглото. Тонколоните са закачени високо на стената зад бюрото. На стената зад стола е облегнат очукан скейтборд.

— Вече свързахме ли се с родителите му? — пита той.

— Да. На път са.

— Къде са били?

— Не знам. Фредрик се занимава с това.

Бругелан кимва.

— Горките хора, толкова ми е мъчно за тях — започва Санлан.

— Да, на мен също.

— Все пак… има няколко странни неща тук — прошепва Санлан и се приближава.

— Какво?

— Погледни го.

Бругелан кимва. Не вижда нищо друго, освен един мъртъв тийнейджър. Едно мъртво момче.

— Какво има?

— Гол е.

— Гол?

— Да.

Санлан се връща до леглото и внимателно вдига завивките. Бругелан поглежда Стефан, който е гол, както майка го е родила.

— Не си спомням някога да съм чувала за човек, който е свалил всичките си дрехи, преди да се самоубие.

— Да, права си. Звучи странно.

— И лежи в много странна поза.

— Какво имаш предвид?

— Погледни го. Притиснат е в стената.

— Това е нещо нормално. Ти да не би да спиш в центъра на леглото?

— Не, но ми изглежда така, сякаш се е опитал да пропълзи в стената.

— Дъщеря ми спи така. Повечето деца, всъщност повечето хора обичат да се свиват на кълбо, докато спят. Това не означава нищо. А може и да е станало в резултат на предсмъртните му гърчове.

Санлан гледа трупа още няколко секунди, но не казва нищо. Двамата с Бругелан започват да обикалят стаята, стараейки се да запомнят всеки детайл.

— Трябва да открием дали е страдал от депресия — продължава Бругелан, — дали е посещавал психолог или психиатър. На пръв поглед ми изглежда като самоубийство, но е възможно да е било аневризъм или пък някакъв наследствен сърдечен проблем. Въпреки това на този етап ще смятаме смъртта за подозрителна. Би ли помолила за съдебна заповед? Трябва да запечатаме местопрестъплението и да извикаме съдебните лекари.

Санлан кимва, сваля ръкавиците си и изважда мобилния си телефон.

В мига, в който прекрачва прага, той знае, че някой е бил в апартамента му. Долавя чужда, остра миризма, примесена със слабо ухание на пот. Тихо се насочва към кухнята, след това отива в дневната. Не светва нито една лампа. Спира и се ослушва. Кранът в банята капе. Кола минава през локва отвън. Някой изкрещява нещо в далечината, но не успява да разбере какво.

„Не — мисли си той. — Вече няма никого.“ Ако има някой, значи той може да стои напълно неподвижно, без да издава звук. Убеждението му, че някой е влизал в апартамента му, се потвърждава, когато се връща в дневната. Поглежда масичката, където обикновено държи лаптопа си.

Няма го там.

Отива до масичката, сякаш това ще накара лаптопа да се появи. Замисля се дали има нещо ценно на хард диска му. Не. Освен FireCracker 2.0. Всички важни проучвания и документи бяха принтирани и прибрани на сигурно място. Няма дори списък с всичките му източници.

Тогава защо са откраднали компютъра му? Стои по средата на стаята и клати глава. Дълъг ден, изпълнен със събития, който завършва с влизане с взлом в собствения му апартамент.

— Ок, момчета — казва на глас Хенинг. — Хитри сте. Влезли сте в апартамента ми, а после сте излезли. Посланието е ясно: „Можем да те докопаме във всеки един момент и да вземем всяко едно нещо, което цениш.“

Само се опитват да го уплашат. И успяват. Когато някой чука на вратата му, коленете му се подкосяват. Чуди се дали не е полицията. Може би Бругелан не е успял да успокои Йерстад и да му даде достатъчно време, за да се съвземе от откриването на трупа на Стефан. Но не е нито Бругелан, нито Йерстад, нито някой от неканените му гости.