Томас Энгер - Мнима смърт

Бругелан случайно попада на Санлан пред кафе машината.

— Добро утро — казва тя, без да се обърне.

Господи, колко е секси.

— Добро утро.

Косата й изглежда така, сякаш току-що е излязла от душа. Ухае на лавандула. Или това е жасмин? Не си спомня някога да е ухаела на кремове или шампоани. Миризмите й отиват. Господи, колко й отиват. Бругелан иска да я изяде, да й се наслади, бавно, с лъжица, захар и бита сметана.

Спомня си нещо, което Хенинг Юл го е попитал, когато са се срещнали в „Ломпа“: „И не е била онази руса полицайка, която изпиваш с очи?“

Нима е толкова видимо? И ако Юл е забелязал, значи и самата Санлан трябва да е наясно, нали така? Бругелан се надява това да е така, но в същото време се моли да не е. Независимо от това дали е забелязала или не, Санлан не прави нищо по въпроса. „Може би просто чака аз да направя първата стъпка — мисли си той. — Може би е една от онези жени.“

— Добре ли спа? — пита тя и си налива чаша кафе.

— Не.

— Аз също.

Усмихва се и му подава чаша. Той кимва.

— Йерстад и Ньоклеби тук ли са?

— Не, ще дойдат по-късно. Йерстад каза да започваме без него. Колкото повече теории анализираме, преди да дойдат, толкова по-добре.

— Ок.

Взимат чашите си и отиват в съвещателната зала. Емил Хаген и Фредрик Станг вече са там. Хаген прелиства брой на „Афтенпостен“, а Станг гледа към дъска, на която са изписани имената на жертвите и свързаните с тях хора. Една сложна плетеница от имена, линии, часове, дати и стрели. Има и времева ос, която започва с убийството на Хенриете Хагерюп.

Санлан и Бругелан сядат.

— Добро утро — казват двамата едновременно. Хаген и Станг се обръщат към тях.

— Къде сме? — пита Бругелан. Съществува негласно съгласие, че Бругелан ръководи нещата, когато главният следовател го няма.

— Анете Скопум не дойде на купона вчера — започва Хаген и се прозява. — Бях там докъм един часа тази сутрин.

Бругелан взима една химикалка и си отбелязва нещо.

— Кредитна карта, мобилен телефон?

— Не. Нищо. Мобилният й телефон е изключен от вчера следобед.

Бругелан кимва, но не си отбелязва нищо.

— Фредрик, ти се свърза с колегите от операция „Лов на банди“, нали така? Някакви новини за ЛМО?

— Знаят с какво се занимават лидерът на бандата и някои от членовете, но те са твърде много. Нещо може да се случва по-надолу в хранителната верига.

— Винаги е така.

— Да. За съжаление не разполагат с ресурсите да следят всеки един член на бандата. Дори тези, за които знаем. Освен това трябва да държат под око и други банди в Осло. Въпреки това се съмнявам, че ЛМО ще предприемат нещо сега, при положение че ги наблюдаваме.

— Как върви издирването на Ясер Шах?

— Зле. Добре се е покрил. Вчера говорих с колега от операция „Лов на банди“, който ми каза, че според него Ясер се е върнал в Пакистан.

— Ами Хасан?

— Отива на работа, след което се прибира вкъщи. Или по-точно в къщите си, защото има няколко, в зависимост от това коя любовница иска да чука.

Станг поглежда към Санлан и се изчервява. Тя отвръща на погледа му без каквото и да било смущение.

— Ъъъ… ами това е.

Бругелан въздъхва. Разследването върви твърде бавно. Тъкмо се кани да ги инструктира за Стефан Фолдвик, когато мобилният телефон на Санлан започва да вибрира. Тя се извинява. След това телефонът на Бругелан иззвънява. Същото се случва и с джиесема на Хаген. Станг поглежда другите. Неговият мобилен телефон остава тих.

— Какво става? — пита той.

Бругелан отваря току-що получения есемес, набира номер и чака отговор. Той идва бързо.

— Здравейте, аз съм детектив Бругелан. — Поглежда Санлан, докато слуша гласа от другия край на линията. — Сигурни ли сте? Проверили сте навсякъде, говорили сте със съседите, приятелите, роднините? С всички? — Бругелан слуша, кимва и затваря. — Проклятие — казва той и се изстрелва от стола си, бърз като светкавица.

Ивер Гюнешен изглежда дори по-уморен, отколкото Хенинг се чувства. Надява се, че недоспиването му се дължи на яростна кавга с Нора. Гюнешен се насочва към новинарския отдел и му казва „здрасти“. Дъхът му смърди на чесън и алкохол. Оставя чашата си с кафе на масата.

— Прибрал си се късно снощи, а? — пита Хенинг.

— По-късно, отколкото трябваше — отговаря Гюнешен, навежда се и включва компютъра си. След това се изправя, прави гримаса и започва да разтрива слепоочията си с пръсти.

— Готвят много вкусно в „Деликатесен“ — казва той. — Една бира води до втора, втората до трета и т.н., особено когато се забавляваш.