Томас Энгер - Мнима смърт

Но не си тръгва. Не е сигурен какво точно търси. Може би се надява да открие нещо, което инкриминира Фолдвик? Неговия компютър? Но няма намерение да го докосва, освен ако не го завари включен, с инкриминиращите документи на монитора.

Намира се в коридор. Обувки, шкафче за тях, закачалка, окачени дрехи, гардероб и бушони. Димни детектори на тавана. „Имат димни детектори на тавана. Слава Богу.“ Хенинг спира. Зелените светлинки на детекторите го успокояват. Това е неговият личен знак, че всичко е наред.

Ухае на готвено. Лазаня може би. В дъното на коридора има врата, на която е закачено червено сърце от плат. Вратата отдясно води до кухнята. Хенинг вижда мръсна бяла готварска печка. На един от котлоните има тенджера, пълна със спагети.

На стените няма кутии, следователно не е инсталирана аларма против крадци. Хенинг продължава навътре. Минава под висока арка и се озовава в просторна всекидневна. Телевизор в ъгъла, малка трапезария. Столове с високи облегалки и меки, бродирани възглавници. По-навътре вижда голяма, квадратна масичка пред кафяв, износен диван. На масичката има три свещника с млечнобели свещи. Белите ленени завеси зад дивана са спуснати.

Спуснати? Не е ли твърде рано за това?

Тъмнокафяв плетен килим прикрива дълбока резка в паркета. Хенинг я забелязва, защото резката е толкова дълга, че продължава от двете страни на килима. На масата за хранене няма нищо. Може би наскоро е била почиствана?

Явно семейство Фолдвик са вечеряли спагети, преди да излязат. Сигурно са бързали, защото входната врата не е затворена както трябва. Има още една отворена врата. Тя води към голяма спалня. Вътре е тъмно. И там завесите са спуснати. До едната стена има дигитално пиано. Хенинг едва не се спъва в кабелите по пода. На пианото е отворен лаптоп с мишка. Има още една врата в стаята, от която струи приятна, топла светлина.

Баня. Хенинг влиза. Малка е. Бели плочки, душ-кабина в ъгъла. Мивката също е бяла. Тя е точно срещу нещо, а над нея има огледало. Огледалото е монтирано на вратичката на вграден в стената шкаф. По него има следи от паста за зъби — малки бели точици. Хенинг отваря шкафа. Четки за зъби, паста за зъби, конец за зъби, вода за уста, кремове за лице и няколко шишенца с хапчета, чиито етикети са обърнати навътре. Хенинг посяга и завърта едно от тях. На етикета пише „Вивал“, а под него е изписано името Ингвилд Фолдвик. Шишенцето е почти празно. Но не това привлича вниманието му. Навътре в шкафчето има бутилка афтършейв. И въпреки че етикетът е частично обелен, той прочита името на афтършейва — „Романс“.

Хенинг преглъща, спомняйки си разговора си с Турбьорн Скагестад пред палатката в парка „Екеберг“. Скагестад е влязъл в палатката и е усетил миризмата на афтършейва, който самият той ползва, за да привлича жени. Колко вероятно е да открие същата марка афтършейв в банята на Ингве Фолдвик?

„Аз съм един сравнително добре информиран човек — мисли си Хенинг, — но знанията ми са доста ограничени по отношение на козметичните средства като цяло и популярността на «Романс» в частност.“ Нима Ингве Фолдвик е убил любимата си студентка? Или пък афтършейвът е на сина му Стефан?

Хенинг затваря шкафчето и решава да си ходи. Спира в коридора, когато забелязва врата вляво от тоалетната. Парче хартия, на което с черни букви пише СТЕФАН, е закачено за вратата с карфица. Под него има лепенка на червен череп на черен фон. Хенинг се приближава до вратата. Тя също е открехната. Побутва я. И тогава го вижда.

Стефан.

Лежи под завивките с отворени очи.

Но те са отворени, защото е мъртъв.

Бярне Бругелан седи в кабинета си и зяпа в една точка. Ръцете му са скръстени зад главата. Размишлява. Странното е, че не мисли за Ела Санлан, чисто гола и освободена от всички задръжки. Мисли за Анете Скопум — дали тя е в опасност, кой се опитва да я нарани и къде може да се е скрила. Бругелан рязко се изправя, посяга към телефона и набира номера на Емил Хаген.

Хаген вдига веднага.

— Къде си? — пита Бругелан с властен тон. Смята, че може да говори по този начин на всички свои подчинени.

— В Института за информационни технологии „Вестердал“. Никой не я е виждал. Все пак реших да се помотая наоколо.

— Има ли някой там толкова късно вечер?

— Пълно е с хора, да не повярва човек. Зубрят за изпити. А по-късно май има купон. Видях няколко плаката на таблото.

— Ок. Стой там и се опитай да я откриеш.

— Знаех си, че това ще кажеш.