Томас Энгер - Мнима смърт

— О, здравей — казва той задъхано и спира. Навежда се и слага ръце на коленете си, за да си почине.

— Здравей — отговаря Хенинг, опитвайки се да си спомни номера на бърза помощ. 110,112 или 113? Винаги ги бърка.

— Изплаши ме — казва Гома и издиша. Опитва се да си пусне мустаци.

— Извинявай, не съм искал — отвръща Хенинг и поглежда съседа си. Гома прави още няколко крачки към него. Гол до кръста, както винаги. Миризмата на вкиснала пот е силна, дори от разстояние. Носи обичайните си червени шорти.

— Чудех се нещо — започва Хенинг. Чака Гома да спре, но напразно.

— Продължавай да говориш — казва Гома, без да спира. — Чувам те. Тук акустиката е отлична. Ако изчукам някоя от приятелките си, ще ме чуят в целия квартал, ха-ха.

Хенинг не е сигурен как да формулира въпроса си, без да разкрие твърде много или да прозвучи твърде странно. Не му е лесно да се съсредоточи, когато един полугол седемдесет и пет годишен слон бавно се катери нагоре по стълбите.

Решава да говори по същество.

— Имаш шпионка на вратата си, нали?

Вече знае отговора, но въпреки това задава въпроса.

— Естествено, че имам, ха-ха.

Гома отново спира.

— Арне на третия етаж… ЗДРАСТИ, АРНЕ — изкрещява Гома, след което продължава: — Арне на третия етаж има много посетителки, които звънят на вратата му посред нощ. Понякога ги гледам през шпионката, ха-ха.

Арне? Арне Халдис?

— Защо питаш?

— Тази вечер няма да съм си вкъщи, но е възможно някой да позвъни на вратата ми. Чудех се, ако си у вас и чуеш някой, дали ще можеш да надникнеш през шпионката и да го разгледаш?

Хенинг затваря очи, докато чака отговора на Гома. Сигурно звучи като тийнейджър, който ще води момичето на мечтите си за първи път на кино. Гома несъмнено ще постави под съмнение здравия му разум.

— Защо, по дяволите? Ако не си вкъщи, този човек ще дойде някой друг път, нали така?

— Да, но не съм напълно сигурен, че искам да идва.

Тишина. Въпреки перфектната си акустика, стълбището е напълно тихо.

— Луда приятелка, а?

— Нещо такова.

— Няма проблем. Ще държа очите си отворени на четири.

Топур, топур.

— Благодаря ти.

„Иска ми се да интервюирам този старец — мисли си Хенинг. — Единственият въпрос е какво ще го питам, но това едва ли има някакво значение“. Хенинг подозира, че въпросното интервю ще бъде подложено на обстойна цензура от новинарския отдел. Въпреки това той излиза от апартамента си, сигурен в това, че стълбището ще бъде охранявано през остатъка от вечерта.

Има предчувствие, че нещо може да се случи.

Тъй като носи каска, едва ли някой ще успее да го разпознае, особено, при положение че е спуснал визьора си. Освен това е дръпнал яката на якето си чак до брадичката.

Скутерът „Веспа“ веднага запалва и Хенинг се чувства като шестнадесетгодишен младеж, отиващ на тайна среща. Тръгва нагоре по „Стеенстрюпсгате“ и профучава покрай Художествената академия и колежа „Фус“. Хубавото нещо при скутерите е това, че могат да минават отвсякъде — ако някоя кола започне да го преследва, Хенинг винаги може да се качи на тротоара или да свърне в някоя тясна уличка.

Не му отнема много време да стигне площад „Александер Шелан“, където хора вечерят на открито, в шумната компания на красивите фонтани „Телтхюсбакен“. Пресича „Уеландсгате“ и вижда бездомниците и наркоманите, сгушили се пред кафене „Трапа“. Чувството отново да шофира, е приятно. Отдавна не го е правил.

Скутерът „Веспа“ е една от малкото вещи на баща му, които е запазил. Не може да твърди, че се грижи особено добре за него. Често го оставя на открито в задния двор, изложен на капризите на времето. Но скутерът винаги го изненадва с това, че запалва от първия път.

Хенинг паркира пред супермаркет „Рема 1000“ на „Бйерегордсгате“, окача каската на кормилото и се оглежда в двете посоки, преди да тръгне нагоре по улицата, вървейки по десния тротоар. Минава покрай номер 20. Ингве Фолдвик живее на номер 24-Б.

Спира пред червената врата на сградата на Фолдвик и поглежда звънците. На средния пише ФОЛДВИК. Натиска го и чака отговор. Докато чака, си мисли какви въпроси да му зададе и как да ги формулира. Започва да се чуди дали Ингве Фолдвик не е Харалд Гордер от сценария. В такъв случай играе важна роля в събитията, но още не знае каква. Точно по тази причина Хенинг иска да говори с него.

Отново натиска звънеца. „Може би не работи? — мисли си той. — Или просто не си е вкъщи?“. Натиска го отново, но скоро осъзнава, че си губи времето. Псува и натиска друг звънец, на който пише СТЕЕН, за да е сигурен, че звънците по принцип работят. Не след дълго чува пращене и глас, който казва: