Томас Энгер - Мнима смърт

— Разбирам.

— Сценарият има нужда от работа, така да се каже, но фабулата има потенциал.

Хенинг кимва на себе си.

— И Ингве Фолдвик е дошъл при вас с този сценарий?

Пауза.

— Да.

— Това обичайна практика ли е?

— Какво?

— Дипломни ръководители, които носят сценарии, написани от възпитаниците си, на бивши свои колеги?

— Не знам, защо не? Не виждам нищо нередно в това. Ако възнамерявате да напишете статия, в която ни критикувате за това…

— О, не. Няма да пиша за това. Просто съм любопитен. Доколкото разбрах, вашият копродуцент, Хенинг Енуксен, не е участвал в разискванията, довели до закупуването на сценария. Защо?

— Защото всеки от нас вярва в преценката на другия. Имате ли някаква представа колко сценария ни изпращат всеки ден, Юл? Колко събрания провеждаме, през колко бумащина трябва да преплуваме, за да направим филма, който искаме, колко трудно е…

— Знам — прекъсва го той. — С какво впечатление останахте от Хагерюп?

Хенинг чува как Лайрвог си поема дъх.

— Тя беше много привлекателна. Не мога да повярвам, че някой я е убил. Беше преизпълнена с енергия. Толкова отворена и умна, толкова доверчива. Не беше нито арогантна, нито претенциозна.

— Предполагам, че сте разговарял с Хагерюп в присъствието на Фолдвик, след като той ви е запознал?

— Да, разбира се.

— Какви бяха техните взаимоотношения?

— Какво имате предвид? Взаимоотношения?

— Нали знаете — взаимоотношения. Начина, по който се гледат, по който си контактуват. Доловихте ли сексуално напрежение помежду им?

Поредното мълчание. Което се проточва.

— Ако казвате това, което си мисля, че казвате, майната ви — отговаря Лайрвог със силен бергенски акцент. — Ингве е свестен човек. Един от най-свестните, които познавам. Опита се да помогне на един от студентите си. Какво лошо има в това?

— Нищо.

— Ходите ли по магазини, Юл?

— Да.

— Винаги ли си купувате всичко, което искате?

— Не.

— Не. Точно така.

Хенинг не се засяга от раздразнението в гласа на Лайрвог.

— Сега какво ще се случи със сценария?

Лайрвог въздъхва.

— Още не знам.

— Но той продължава да бъде ваша собственост, въпреки че авторът е мъртъв?

— Да. Струва ми се, че ще бъде тъжно, ако не завършим нещо, което тя е започнала. Тя би искала да заснемем филма.

„Добра реклама“ — мисли си Хенинг.

— Какво смята Ингве?

— Ингве? Съгласен е с мен.

— Значи вече сте го обсъдили?

— Не, аз… ъъъ… ние…

Хенинг се усмихва и се чуди дали това е било нещото, което Хенинг Енуксен искаше да му каже. Че Лайрвог вече е обсъждал бъдещето на филма без Хенриете — с Ингве.

— Благодаря ви за това, че ми се обадихте, Трулс. Нямам повече въпроси.

— Слушайте, няма да пишете за това, нали?

— За кое?

— За Ингве, филма и всичко това?

— Още не съм сигурен.

— Ок. Но ако решите да пишете, искам да одобря статията. Нали знаете — да проверя цитатите и т.н.

— Не знам дали ще ви цитирам, но ако реша да го направя, ще се свържа с вас преди пускането на статията.

— Страхотно.

Лайрвог му дава имейл адреса си. Хенинг се преструва, че си го записва, но всъщност стои пред пианото и копнее отново да посвири. Лайрвог затваря, без да се сбогува с него.

Краката го болят. През последните два дни е вървял доста. Много повече, отколкото обикновено. „Може би трябва да започна да ходя на работа с моята «Веспа» — мисли си Хенинг. — Няма да ми се налага да хващам такси, когато искам да стигна от едно място на друго.“

Изумен е от това колко бързо минава времето. Преди да се върне на работа, той е броил минутите. А сега има чувството, че времето лети.

Хенинг поглежда към часовника и се чуди как да прекара остатъка от вечерта. Вече е подремнал и няма смисъл отново да си ляга. По-добре да се захване с нещо продуктивно преди падането на нощта. Преди очите на Юнас отново да се впият в него.

Винаги мога да отида до „Делененга“ — мисли си той, но знае, че тази вечер няма да може да стои спокойно. Какво може да направи? Да влезе в бърлогата на лъва, като отиде на гости на Омар Рабиа Рашид? Или пък е време да се обади на повече от услужливия Ингве Фолдвик?

Хенинг се прозява и чува, че Гюнар Гома отново топурка нагоре-надолу по стълбите. Хенинг прекосява мръсния паркет и отваря входната врата. Гома е в подножието на стълбите и диша тежко. Още стъпки. „Звучи като слон“ — мисли си Хенинг. Гома бавно се катери нагоре по стълбите. Взима завоя и забелязва Хенинг.