Томас Энгер - Мнима смърт

Прогонва тази мисъл и отива да го посрещне. Фолдвик протяга ръката си.

— Вие трябва да сте Хенинг Юл.

Хенинг кимва.

— Ингве Фолдвик. Приятно ми е да се запознаем.

Хенинг отново кимва. От време на време, когато се запознава с нови хора, той е поразен от начина, по който говорят, и от фразите, които използват. Например първо име и фамилия, последвани от „приятно ми е да се запознаем“. Нищо необичайно. Но какъв е смисълът да казваш, че ти е приятно да се запознаеш с някого, преди да си сигурен в това? Нима самото му съществуване кара Фолдвик да се чувства приятно?

Когато му е звъняла, Нора винаги е казвала: „Здрасти, Нора се обажда“. Всеки път се е дразнел, но никога не го е казал. Повече от очевидно е, че тя му се обажда, след като държи телефона и разговаря с нея.

„Фрази — мисли си Хенинг. — Използваме хиляди фрази, без да се замисляме какво означават те, колко са излишни и безсмислени.“ Разбира се, Хенинг се надява, че срещата му с Ингве Фолдвик ще бъде приятна, но не е дошъл, за да се забавлява.

— Надявам се, че не съм ви накарал да ме чакате — казва учтиво Фолдвик.

— Току-що дойдох — отговаря Хенинг и влиза след него в кабинета. Той е малък. Има огромен монитор на бюрото, два телевизора, монтирани на стената, два стола и няколко филмови постера. Лавиците са отрупани с енциклопедии и биографии, всички от които са за филми. Забелязва, че Фолдвик има сценария на „Криминале“ 8 8 „Криминале“ (Pulp Fiction) — гангстерски филм от 1994 г., режисиран от Куентин Тарантино. — Б.пр. , издаден като книга. Той сяда и му посочва другия стол. След това посяга към прозореца и го отваря.

— Уф! Колко задушно е тук — възкликва той.

Хенинг поглежда през прозореца и вижда паркинга. Очите му попадат на кола, която чака да светне зелено на кръстовището между „Фреденсборгвайен“ и „Рустедсгатен“. Сребрист мерцедес. Сребристо такси мерцедес. Този път успява да прочете номера на колата, изписан на покрива: А-2052.

Решава да го провери при първа възможност.

— И така, как мога да ви помогна? — пита Фолдвик. Хенинг изважда диктофона си и го показва на Фолдвик, който кимва в съгласие.

— Хенриете Хагерюп — казва Хенинг.

— Да, така и предположих.

Фолдвик се усмихва. Явно все още му е приятно.

— Какво можете да ми кажете за нея?

Фолдвик въздъхва и затваря очи, ровейки в паметта си. Нещо го натъжава и той поклаща глава.

— Това е…

Отново клати глава. Хенинг мълчи.

— Хенриете бе невероятно талантлива. Беше много интелигентна и пишеше страхотно. Преподавал съм на много студенти, но наистина не си спомням някой с нейния потенциал и възможности.

— Какви възможности?

— Беше напълно безстрашна. Искаше да провокира хората и често го правеше, но тези провокации бяха смислени и целенасочени, нали разбирате?

Хенинг кимва.

— Другите ви студенти харесваха ли я?

— Хенриете? Да, разбира се. Беше много популярна.

— Общителна, енергична?

— О, да. Съмнявам се някога да е отказвала покана за купон.

— Каква е атмосферата в института?

— Добра. Много добра, струва ми се. Всички от курса на Хенриете се разбират много добре. Нашата преподавателска философия е да позволяваме всичко в творческия процес. Насърчаваме студентите да се отпускат, да изоставят задръжките си и да дават всичко от себе си. Ако се боиш от мнението на хората около себе си, няма как да постигнеш това. Това е алфата и омегата на творческия процес. Първото нещо, което трябва да направиш, е да преодолееш срамежливостта си.

Хенинг размишлява дали самият той да не кандидатства, но бързо прогонва тази мисъл и се връща към реалността.

— С други думи, не е имало завист?

— Мисля, че не. Въпреки че преподавателите не знаят всичко — отговаря Фолдвик и се смее.

Изведнъж той осъзнава значението на думите му.

— Мислите, че затова е била убита? — пита той. — От завист?

— В момента нямам представа.

„Звуча като ченге“ — мисли си Хенинг. Отново.

— Мислех, че вече са арестували приятеля й за убийството?

— Той е само заподозрян.

— Да, но кой друг би могъл да го е извършил?

Хенинг иска да отвърне: „Защо си мислите, че съм дошъл тук?“, но се отказва. Иска приятното чувство да остане възможно най-дълго. Но вече усеща, че Фолдвик става подозрителен.

— Не отричам, че може да има конфликти между студентите, но това е нещо нормално за творчески настроените хора, които имат различни идеи за един и същ проект.

— Може би някои от студентите ви са по-настойчиви в прокарването на идеите си от други?