Томас Энгер - Мнима смърт

Хенинг няма представа какво ще се случи след срещата му с Фолдвик, но въпреки това отговаря:

— Да, сигурно.

След това затваря. Добива странното усещане, че това е първият им цивилизован разговор. Или първият им разговор, който е продължил повече от две изречения.

— Не забравяй, че имаме общо събрание на колектива в два часа.

Гласът на Хайди е леден. Дори не поглежда към него.

— Общо събрание на колектива?

— Да. Стуре ще ни говори за общото състояние на вестника. В момента сме в затруднено финансово положение.

Не е ли винаги така?

— Казвам ти, защото чух, че по-късно днес имаш среща. Присъствието е задължително.

Хенинг си мисли: „Да, обзалагам се, че е задължително“, но не казва нищо на глас.

Стуре Скипсруд. Основател и главен редактор на „Новините 123“. Стуре и Хенинг са работили две години заедно в „Капитал“. Преимуществото да работиш за специализирано списание, който не излиза всеки ден, е това, че имаш време да разследваш всяка история в дълбочина. Да интервюираш няколко източника и да представиш по-балансирана картина. Добрите статии се раждат в такава атмосфера. Статии, които просто се нуждаят от малко повече време.

Стуре е страхотен разследващ журналист. В началото на деветдесетте той е награден с най-високото отличие в професията, наградата „СКУП“, за една разобличителна статия, довела до оставката на министъра на търговията. Наградата изстрелва кариерата му във висините и Стуре използва репутацията си, за да си издейства по-добър договор. След това започва работа за „Дагенс Норингслив“, написва две книги за двама финансови гении и се прехвърля за известно време в ТВ2, преди да основе „Новините 123“ в края на деветдесетте. Много хора тогава започват да се чудят защо човек, направил име като разследващ журналист, изведнъж иска да се занимава с пълната противоположност на тази професия.

Но Хенинг винаги е вярвал в най-простото обяснение — Стуре просто иска да предизвика реакция. Нещата не се случват достатъчно бързо за него. Иска резултати. Възможно най-скоро.

— Аз тръгвам — съобщава Хенинг. Иска да закуси преди срещата си с Ингве Фолдвик.

— Няма ли да дойдеш на сутрешната планьорка?

— Вече знаеш какво ще правя днес.

— Да, но…

— Ще се опитам да дойда на общото събрание.

— Трябва да дойдеш.

— Ще си спомня това, когато опрат пистолет в челото ми.

Ок, тази последна реплика е твърде мелодраматична, но действа. Хайди не казва нищо и го оставя да си тръгне. „1 на 1“ — мисли си Хенинг.

Отбива се в магазин „Де Лука“ в Торвалд Мейерсгатен и си купува пиле и калцоне с песто. Купува и два таблоида и чаша кафе и сяда на една пейка срещу обществената библиотека „Дейкманске“. Твърде късно е за сутрешни задръствания, но по улицата пред сградата все още фучат коли, претъпкани трамваи и хора, закъсняващи за работа.

Хенинг внимателно отпива от кафето и зачита „VG“. Заглавната страница е посветена на нова смъртоносна бактерия върлуваща из Дания. Според Норвежкия здравен институт бактерията може да се появи в страната още тази есен. В горния десен ъгъл има негова снимка, а под нея пише: „Опитаха да убият журналист“.

Хенинг псува. Не само защото наистина има негова снимка, а и защото Хайди Шус е права. Открива статията на четвърта страница. Неин автор е Петер Стангхеле. Хенинг зачита текста и не след дълго попада на следния цитат:

„Юл е имал късмет да избяга от убиеца. Открихме, че освен трите куршума, убили Тарик Мархони, са били изстреляни още четири. Нито един от тях не е улучил репортера“ — каза за „VG“ главен следовател Арилд Йерстад, който оглавява разследването.

„Четири изстрела“ — мисли си Хенинг. Не си спомня да са били толкова много. Продължава да чете:

„VG не успя да се свърже с Хенинг Юл, но Хайди Шус, неговият редактор, направи следното изказване за тези драматични събития: Всички много се радваме, че Хенинг е добре. Ужасявам се при мисълта какво е могло да се случи“.

Хенинг се усмихва.

Винаги можеш да разчиташ на Хайди.

В следващите редове Стангхеле изказва предположението, че има връзка между покушението срещу Мархони и убийството на Хенриете Хагерюп, но полицията отказва да коментира подобно предположение.

Нищо чудно.

„Дагбладет“ също е отделил място на убийството на Тарик Мархони на заглавната си страница, но не споменава Хенинг. Според автора на статията става дума за екзекуция, извършена от професионалист. Само че Хенинг е успял да избяга.