Томас Энгер - Мнима смърт

— Тук ли е днес? Виждал ли си го?

— Видях го някъде отвън.

Хенинг се обръща към изхода.

— Как изглежда?

— Къса коса, малък, кльощав. Струва ми се, че носеше синьото си яке. Винаги ходи с него.

— Много ти благодаря за помощта — казва Хенинг и се усмихва. Плитките вдига ръка и се покланя. Хенинг излиза навън и се оглежда. Отнема му само секунда, за да открие Туре Бенджаминсен. Пуши цигара до входа. Той е един от пушачите, покрай които е минал на влизане преди почти час.

Туре и младата жена, която също пуши, го забелязват, преди да ги достигне. Осъзнават, че иска нещо от тях и спират да говорят.

— Ти ли си Туре? — пита Хенинг. Туре Бенджаминсен кимва. Хенинг си спомня къде го е виждал преди. Преди два дни Петер Стангхеле го е интервюирал в ситния дъждец пред института. Хенинг не е прочел какво е казал Туре за покойната си приятелка, но си спомня бельото му, подаващо се над колана на джинсите.

— Хенинг Юл — представя се той. — Работя за „Новините 123“. Чудех се дали можем да поговорим?

Туре поглежда момичето.

— Ще се видим по-късно — обявява важно той.

„Няма да е трудно да масажирам егото му“ — мисли си Хенинг.

Ръката на Туре е малка като на дете, когато Хенинг я стиска. Двамата сядат на една пейка наблизо. Туре вади цигарите си, издърпва един бял приятел и предлага кутията на Хенинг. Той учтиво отказва, но очите му се задържат дълго време на старата му познайница.

— Мислех, че Хенриете е стара новина.

— От една гледна точка това е така. Но от друга не е.

— Предполагам, че едно убийство не може да бъде стара новина — казва Туре и пали цигарата.

— Прав си.

Туре връща запалката в джоба на якето си и вдишва дълбоко. Хенинг го поглежда.

— Хенри беше страхотно момиче. Във всяко отношение. Обичаше хората. Може би твърде много.

— Какво имаш предвид? — пита Хенинг, точно когато се сеща, че трябваше да включи диктофона си. Но вече е твърде късно.

— Беше изключително отворена и… как да се изразя? Просто обожаваше хората, ако знаеш какво имам предвид.

Туре отново си дръпва от цигарата и издиша дима, след което се оглежда. Кимва към едно момиче, което минава покрай тях.

— Флиртуваше ли?

Той кимва.

— Едва ли тук е имало някой с нещо между краката, който в един или друг момент да не е искал да… — Той млъква и клати глава. — Много е гадно — продължава той. — Това че е мъртва.

Хенинг кимва мълчаливо.

— Познаваш ли приятеля й?

— Махмуд Мархони?

Туре изплюва името, като натъртва „х“-то.

— Да?

— Нямам представа какво виждаше Хенри в онзи тъпак.

— Значи е бил тъпак?

— Абсолютен тъпак. Караше едно огромно беемве и се правеше на голямата работа. Постоянно се хвалеше с дебелите си пачки.

— Значи е харчил много пари?

— Да, но по един много смотан начин. Остави кредитната си карта зад бара и каза на приятелите на Хенри, че всички питиета са за негова сметка. Сякаш отчаяно се опитваше да докаже, че е свестен тип. Не бих се изненадал, ако…

Той отново млъква.

— Ако какво?

— Щях да кажа, че не бих се изненадал, ако се окаже, че е пласьор на наркотици, но не искам да звуча като расист.

— Но ако е вярно?

— Не знам дали е вярно или не. Но това, че го казах, не ме прави расист.

— Не мисля, че си расист.

— Той не я заслужаваше. Беше пълен идиот.

Туре е изпушил цигарата си и хвърля фаса на земята, без да го настъпи. Малкият бял приятел лежи до една локва и дими.

— Каква беше връзката им?

— Бурна, бих казал.

— Искаш да кажеш, че често са се карали и после одобрявали? Доколкото знам, Махмуд е бил ревнивец. Но това, което ми каза за Хенри, обяснява защо това е било така.

Хенинг отново се сеща за шериата.

— Изневеряваше ли му?

— Доколкото знам — не, но не би ме изненадало. Тя обичаше да се държи предизвикателно и да бъде център на внимание. Обличаше се провокативно.

Той поглежда настрани с тъжно изражение.

— Имаше ли някой, с когото е флиртувала по-често, отколкото с другите?

— Бяха много. Наистина много.

— Ти също ли бе влюбен в нея?

Хенинг вдига очи от бележника си и среща погледа на Туре. Момчето се усмихва и забива поглед в земята. Въздъхва.

— На масата на Хенриете никога нямаше свободни места. Абсолютно всички от курса искаха да работят с нея. Сприятелихме се рано. Беше ни много весело заедно. Хенри и аз постоянно флиртувахме. Тъкмо бях приключил една връзка, когато се запознахме, и двамата често я обсъждахме. Тя ме подкрепяше, беше много състрадателна и добросърдечна. Беше човек, който умее да слуша. И винаги, когато споделях нещо с нея, тя ме прегръщаше и стискаше здраво. През тези шест месеца споделих доста неща с нея — казва той и се смее.