Томас Энгер - Мнима смърт

Хенинг може да си представи. Може да си представи нея. Красива, нежна, отворена, общителна, сексапилна. Кой не би искал да е в компанията на такъв слънчев лъч като нея?

— Беше много лесно да вземеш сърдечността й за нещо друго… за покана. Един ден отидох твърде далече. Опитах се да я целуна и… — Той отново клати глава. — Ами… оказа се, че бях сбъркал. Отначало се вбесих. Реших, че тя нарочно ме бе прелъстила, нарочно ме бе хванала в мрежата си, само за да ме отблъсне. Мислех си, че за нея това е било просто една игра. Котка и мишка. Две седмици й бях бесен, но после ми мина. Една вечер излязохме навън с още трима-четирима приятели и го обсъдихме. Тя искаше да ми бъде приятел, но нищо повече — така ми каза. Реших, че по-скоро искам да бъдем приятели, отколкото да стоим скарани, и оттогава нещата се оправиха.

— Гадно ли ти беше, когато тя тръгна с Махмуд?

— Не. Знаех, че не ме харесва. Но… няма закон против завистта, нали?

Хенинг кимва. Туре си дръпва дълбоко от втората си цигара.

— Имаш ли някаква представа кой може да я е убил?

Туре го поглежда.

— Не мислиш, че го е сторил Махмуд?

Хенинг се колебае, чудейки се дали може да бъде напълно откровен. Нещо му подсказва, че Туре обича да клюкарства. Така че отговаря:

— Е, арестуваха го, но човек никога не знае.

— Ако не е бил Махмуд… не знам кой друг би могъл да го е направил.

— Знаеш ли дали е имала други приятели мюсюлмани, освен Махмуд?

— Много. Хенриете се сприятеляваше с всички. И всички искаха да бъдат нейни приятели.

— А Анете Скопум?

— Какво за нея?

— Разбрах, че понякога двете с Хенриете са работили заедно?

Туре кимва.

— Добре ли я познаваш?

— Не особено. Тя е пълна противоположност на Хенриете. Не е много приказлива. Чух, че страда от епилепсия, но никога не съм я виждал да припада. Рядко флиртува. Поне когато е трезвена. Но когато се напие…

— Тогава се отпуска?

— Ами да, може и така да се каже. Знаеш ли какво казва винаги, когато се натряска?

— Какво?

— „Какъв е смисълът да бъдеш гений, ако никой не знае?“ — рецитира Туре, имитирайки гласа й. — Ако някой заслужава да има ниско самочувствие, това е Анете. Не е особено талантлива и познавам поне трима, които са го правили с нея, докато е била пияна. Мисля, че е лесбийка.

— Защо смяташ така?

— Сигурно просто си въобразявам. Не знам. Просто имам чувството, че е лесбийка. Това никога ли не ти се е случвало? Да знаеш нещо за някой, но да нямаш представа как си го разбрал?

— Постоянно ми се случва — отговаря Хенинг и се усмихва.

— Със сигурност много си падаше по Хенриете, това бе очевидно за всички. Но едва ли имаше някой, който да не си пада по Хенриете. Каква загуба — казва Туре и отново клати глава.

— Бих искал да говоря и с Анете. Случайно да имаш номера на мобилния й телефон?

Туре изважда джиесема си. Лъскав, тъмно син „Сони Ериксон“.

— Мисля, че го имам.

Натиска няколко копчета и обръща екранчето на телефона към Хенинг, който прочита осемте цифри и си ги записва.

— Благодаря — казва той. — Нямам повече въпроси. Ти искаш ли да добавиш нещо?

Туре става от пейката.

— Не. Но се надявам, че полицаите са арестували правилния човек. Бих искал…

Той млъква.

— Какво би искал?

— Забрави. И без това вече е твърде късно.

Туре Бенджаминсен стиска ръката на Хенинг и тръгва към входа на института.

— Благодаря за разговора.

— И аз.

Хенинг седи на пейката и гледа как младежът се отдалечава. Туре крачи наперено, а чаталът на панталоните му е увиснал. Хенинг отново вижда надписа „Бьорн Борг“ на бельото му.

Седи на пейката известно време, след като Туре си е тръгнал. Напоследък прекарва доста време, седейки по различни пейки. И това е добре. Много добре. Не вижда Анете. Хора постоянно влизат и излизат от института. Всеки път очите му се насочват към червените стъпала, водещи до вратата. И всеки път е разочарован.

Решава да й позвъни. Преди да набере номера, вижда, че вече е един и половина. Чуди се как ще го накажат, ако не отиде на прословутото общо събрание на колектива. Обзалага се, че Стуре ще се разправи с него по съкратената процедура — все пак се познават от много време. Освен това Хенинг много добре знае какво ще каже шефът:

„Поради непредвидени колебания на рекламния пазар сме принудени да съкратим разходите си. В краткосрочен план това няма да се отрази на персонала, но може да се отрази в дългосрочен, ако резултатите ни не се подобрят. Колкото повече хора четат страниците ни, толкова по-бързо ще разпродадем свободната площ на рекламодателите. Но тъй като вече сме продали цялата налична площ, трябва да произвеждаме повече страници. Това означава, че трябва да решим какви статии е редно да публикуваме. Трябва да подбираме по-внимателно материалите. И т.н. и т.н. Някой неминуемо ще спомене своя «журналистическия дълг», а друг ще изтъкне, че «статиите трябва да бъдат подбирани на основата на своята важност и актуалност». Хенинг чудесно знае какво ще отговори Стуре — че принципно е съгласен, но предложените от него промени са задължителни. Което за един онлайн вестник означава повече секс, повече цици и повече порно. Това искат повечето хора. Може и да казват, че не го искат, но въпреки това кликват именно върху тези статии, когато имат две-три свободни минути, за да разгледат по-внимателно циците или задника, използвани за примамка. Онлайн вестниците знаят това и разполагат със статистически данни, които доказват, че това са най-четените статии. Изборът е пределно ясен.“