Томас Энгер - Мнима смърт

„Това сигурно ще вбеси Хайди — мисли си Хенинг. — Но тя няма друг избор, освен да се подчинява на всички нареждания отгоре. И никога не би критикувала ръководството или безмозъчните решения, които те взимат — поне не пред външни хора. Научила е това на курсовете си по мениджмънт.“

Хенинг набира номера на Анете и чака. Тя вдига на единадесетото иззвъняване.

— Ало?

Гласът на Анете е слаб и плах.

— Анете, казвам се Хенинг Юл. Работя за „Новините 123“. Разменихме си няколко думи миналия понеделник.

— Нямам какво да ви кажа.

— Чакай, не затва…

Затваря. Хенинг псува и се оглежда. Мъж в работен комбинезон върви към него. Носи кофа.

„Ще го направя — казва си Хенинг. — Ще й звънна пак, въпреки че това е една много рискована стратегия. Възможно е да я отблъсна още повече. Досаждането рядко има положителен ефект, но тя все още не ми е дала нищо.“

Отначало телефонът звъни, но после се включва глас, който учтиво го приканва да остави съобщение. „По дяволите, блокирала е номера ми“ — мисли си той. Вижда още един мъж в работен комбинезон. Вместо това решава да й изпрати есемес:

„Знам, че не искаш да говориш с мен, но не се опитвам да те интервюирам. Мисля, че Хенриете е била убита заради филма, който сте снимали. Искам да говоря с теб за това. Искаш ли да се срещнем?“

Изпраща есемеса и чака. Чака. И чака. Никакъв отговор. Отново псува. Сега какво?

„Не — мисли си. — Не мога да се откажа сега“. Пише й още един есемес:

„Знам, че те е страх, Анете. Веднага разбрах това. Но мисля, че мога да ти помогна. Моля те, позволи ми да ти помогна.“

Изпраща есемеса. Знае, че вече звучи така, сякаш е отчаян, но това не е толкова далече от истината. Подскача стреснато, когато получава есемес. Отваря го и чете.

„Никой не може да ми помогне.“

Кръвта му изстива. Става все по-интересно. Хенинг отговаря:

„Не можеш да си сигурна в това, Анете. Ако ми позволиш да прочета сценария, може би ще успея да ти помогна. Обещавам да бъда много дискретен. Ако не искаш да се срещаме, можеш да ми го изпратиш по електронната поща. Имейлът ми е hjuul@123news.no.“

Изпраща есемеса.

Цяла вечност, събрана в няколко секунди. Чува ги как изтичат, една по една.

„Не — мисли си Хенинг. — Няма смисъл.“ Анете е затворена страница за него. Не иска да бъде източник, дори и поверителен. Той извлича някаква утеха от факта, че е направил сериозен опит. Но няма време да се утешава. Става и тръгва.

Получава есемес.

„Кафене Годе. След един час.“

Бярне Бругелан въздъхва. Чете документ на монитора си, но получава главоболие от дългото взиране. „Имам нужда от почивка — казва си той. — Дълга почивка. Може би трябва да попитам Санлан дали иска да обядва с мен някъде — да си поговорим за работа, да обсъдим случая, да се изчукаме. Малка мръсница. Ако скоро не я опъна, ще…“ Мислите на Бругелан са прекъснати от прозорче, което се отваря на екрана. От него го гледа лицето на Ан-Мари Сара, съдебен лекар. Бругелан се обляга напред и увеличава звука.

— Имам добри новини за лаптопа — казва тя.

— Лаптопа на Мархони?

— Не, лаптопа на Махатма Ганди. Кой друг?

— Откри ли нещо?

— И още как.

— Ок, чакай малко. Искам да кажа на Санлан.

— Няма нужда. Ще ти изпратя нещата, които открих, по имейла. Просто исках да проверя дали си на линия.

— Ок.

Бругелан става и излиза в коридора. Всяко извинение да почука на вратата на Санлан трябва да бъде оползотворено. Отваря я. Тя говори по телефона. Въпреки това Бругелан прошепва, но достатъчно силно, за да го чуе:

— Лаптопът на Мархони.

Сочи към своя кабинет, въпреки че няма нужда да го прави. Тя ще получи същия имейл. Санлан му прави знак, че след малко ще дойде.

„Ох, как искам да дойдеш“ — мисли си Бругелан и затваря вратата. Връща се в кабинета си и се трътка на стола. Отваря пощата си и вижда, че е получил имейла от Ан-Мари Сара. Кликва върху него и сваля прикачения файл.

В същия момент Санлан влиза в стаята.

— Точно навреме — казва Бругелан. Санлан застава зад него и се навежда над рамото му. Бругелан едва не загубва самообладание. Никога не е била толкова близо до него. Може да я помирише, да я…

Не. Спри да мислиш за това.

Той прочита съобщението от Ан-Мари Сара на глас:

„Хард дискът беше сериозно повреден и на него има още много информация, която не сме възстановили. Струва ми се обаче, че открихме най-важното. Кликни на прикачения файл и ще разбереш какво имам предвид.“

Бругелан кликва на прикачения файл, изпълнен с трепетно очакване. Когато снимката се отваря, той се обръща и поглежда Санлан. И двамата се усмихват. Бругелан отново се обръща към монитора, кликва на „ОТГОВОРИ“ и пише: