Томас Энгер - Мнима смърт

— Заели сме се с това, не се тревожи. Отново те питам — познаваш ли мъжа на снимката?

Той клати глава.

— Нали разбираш, че нещата не изглеждат много добре за теб?

Мархони продължава да мълчи. Бругелан въздъхва. Индрехауг поглежда клиента си. Мархони разтрива дланта на едната си ръка с палеца на другата. Известно време Санлан и Бругелан не казват нищо. Вместо това го чакат да се пропука.

— Не съм го правил — изведнъж прошепва Мархони.

— Какво каза?

— Не съм влизал в пощата й.

Бругелан клати глава, сякаш току-що е чул най-голямата лъжа през живота си.

— Току-що каза, че си единственият, който използва този лаптоп. Може би вече не смяташ така?

Мархони клати глава.

— Невъзможно е.

— Значи някой друг е използвал лаптопа ти, без твое знание, за да види снимка на приятелката ти с друг мъж? Това ли ни казваш?

Мархони кимва колебливо.

— Кой може да го е направил? Брат ти? Хенриете?

— Не знам.

— Затова ли и двамата са мъртви, Махмуд?

— Не знам.

— Не, не знаеш.

Бругелан въздъхва и поглежда към Санлан. Тя внимателно разглежда лицето на Мархони, опитвайки се да разчете изражението му.

— Какво мислиш за шериата? — продължава Бругелан.

— Шариата?

— Да. Пакистанска група. Свириха на фестивала „Мела“ преди около година.

— Детектив Бругелан…

— Глупава шега, извинявам се. Но отговори на въпроса, Махмуд. Какво мислиш за шериата? За законите на шериата? Смяташ ли, че те са справедливи по отношение на жените?

— Не.

— Значи не мислиш, че убиването на жена с камъни например е подходящо наказание за изневяра? Или отсичането на нечия ръка за кражба?

Бругелан не чака Мархони да му отговори. Той изглежда напълно озадачен.

— С кого е имала връзка Хенриете, Махмуд?

— Ако си невинен и искаш да те освободим, съветвам те да започнеш да говориш.

— Кой е мъжът на снимката?

Бругелан и Санлан говорят едновременно. Мархони въздъхва.

— Колкото повече ни разиграваш, толкова по-зле ще става за теб.

— Кой е бил мъжът, с когото е имала връзка?

— Затова ли я уби?

— Кого се опитваш да предпазиш?

Мархони вдига ръка.

— Не разбирате нищо.

Той свежда поглед и поклаща глава.

— Помогни ни да разберем тогава — казва Бругелан. Поглежда Мархони, чакайки го да им обясни.

— Хенриете никога не ми е изневерявала — казва той след дълъг размисъл.

— Какво каза?

— Хенриете никога не ми е изневерявала.

— Тогава как ще обясниш тези есемеси? „Извинявай. Това не означава нищо. ТОЙ не означава нищо. Ти си този, когото обичам. Може ли да поговорим за това? Моля те?“

Бругелан пронизва Мархони с поглед.

— И ми казваш, че никога не ти е изневерявала?

— Да, или… не знам.

— Не, не знаеш. Ако не можеш да измислиш по-добра лъжа от тази, тогава…

— Никога не ми е споменавала друг мъж.

— Значи съдържанието на тези есемеси е пълна загадка за теб?

— Точно така.

— Никога не сте обсъждали подобни неща преди?

— Никога.

— Извинявай, но трудно ще убедиш членовете на съда в това. Не съм ли прав, господин Индрехауг?

Бругелан поглежда адвоката. Индрехауг преглъща. След това за пореден път отмята перчема от очите си.

Преди да започне да чете сценария, Хенинг дълго време се взира в първата страница. Чувства се неспокоен. И малко нервен, въпреки че не може да си обясни защо. Може би защото отговорът на въпроса защо и как Хенриете Хагерюп е била убита лежи в ръцете му?

Хенинг вдишва дълбоко и започва да чете:

1. ИНТ. ПАЛАТКА В ПАРК „ЕКЕБЕРГ“, ВЕЧЕР:

Жена, МЕРЕТЕ ВИК (21), стои с гръб към камерата. Светлината се отразява в лопатата, която държи в ръката си. Диша тежко, изтощена е. Избърсва потта от челото си. След това забива лопатата в земята.

2. ЕКСТ. ПРЕД ПАЛАТКАТА В ПАРК „ЕКЕБЕРГ“, ВЕЧЕР:

Кола паркира до палатката. Шофьорът изключва двигателя. Виждаме как багажникът се отваря. МОНА КАЛВИГ (23) излиза от колата. Отива до багажника.

3. ИНТ. ПАЛАТКА В ПАРК „ЕКЕБЕРГ“, ВЕЧЕР:

МОНА КАЛВИГ отваря палатката и влиза. Носи тежка чанта. Спира пред дупка в земята.

МОНА: Доста си изкопала.

Мерете бърше пот от челото си и се усмихва.

МЕРЕТЕ: Физическото натоварване е полезно.

МОНА: Пробва ли я?

МЕРЕТЕ: Не, дупката е твоя. Честта се пада на теб.

4. ИНТ. ПАЛАТКА В ПАРК „ЕКЕБЕРГ“, ВЕЧЕР:

Близък план на дупката. Мона скача в нея. Дупката е до кръста й.

МОНА: Идеална е.

МЕРЕТЕ: Супер. Донесе ли джиесема си?

МОНА: Да.

МЕРЕТЕ: Може би е време да изпратим първия?