Томас Энгер - Мнима смърт

Хората в съдебната зала избухват в аплодисменти. Мерете поглежда към Харалд Гордер. Усмихва му се. Гордер извръща очи и си тръгва. Мерете изважда мобилния си телефон. Пише есемес. Виждаме какво пише: „Едно на нула. А има още толкова много.“

Тя намира Мона в списъка с номера и й изпраща есемеса.

КРАЙ

Хенинг оставя сценария на масата, разочарован. Разтърква очите си. Началото го е подготвило за кървав трилър, но това, което е получил накрая, е посредствена мелодрама. Сценарият е трябвало да бъде негова „кутия на Пандора“, но никъде в него не се споменават електрошокови пистолети, камшици или отрязани ръце. Хенинг започва да се чуди дали не съществуват други, по-брутални версии на сценария.

Първоначалната идея е добра: две жени инсценират „убийство“ и правят така, че приятелят на едната е арестуван и осъден за убийството, въпреки че е невинен. „Това е просто една фантазия — мисли си Хенинг, — една измислица.“ Значи Мона и Мерете са съответно Хенриете и Анете, Махмуд Мархони е Яшид Икбал, а Тарик е Фарук.

До тук добре. Засега нещата се развиват съгласно собствените теории на Хенинг. Махмуд Мархони е невинен и някой се опитва да го натопи. Есемеси, намеци за изневяра, последно грубо чукане, което е на една крачка от изнасилване. На заподозрения няма да му е лесно да се разграничи от подобни доказателства, особено ако не продума нищо по време на полицейските разпити.

Но кой е Харалд Гордер? В сценария е отделено толкова място за него и семейството му, че те просто не могат да не бъдат важни. Но важни ли са и в истинския свят? Както казва майка му, това е само филм. Не всичко има своето огледално отражение в реалността.

Въпреки това Хенинг разсъждава върху тази възможност. Харалд Гордер е имал връзка с Мона (кой друг може да е?) и изневярата му е била наказана с убийство с камъни. Но защо на края на филма Гордер и Мерете поглеждат един към друг? И защо тя се усмихва?

Истинският Гордер сигурно познава Анете. И двете жени трябва да познават мъжа, който е имал връзка с Хенриете. Единственият мъж, за когото се сеща в момента, е Ингве Фолдвик. Но Фолдвик не е чел сценария, значи не може да е той. Освен ако не го е излъгал? Но защо ще го лъже за това? Сигурно осъзнава, че подобно обвинение може лесно да се провери, ако полицаите решат да го направят. Доказателства, открити в компютъра му, копия на сценария в кабинета му, в дома му. Ако го уличат в подобна лъжа, белезниците и затворът „Улерсмо“ ще му бъдат в кърпа вързани. „Трябва да има други мъже — мисли си Хенинг. — Друго семейство. Може би семейството на Анете? Или на Хенриете?“

Мисли за Хенриете. Красива, нежна, общителна, отворена. Какъв човек е била наистина? Фолдвик е описал работата й като „провокативна, но смислена“. Хенинг е съгласен с това описание, въпреки че сценарият й разисква шериата по един ограничен и доста опростен начин. Посланието на Хенриете сякаш е следното: идиотите, които насърчават шериата, трябва да бъдат премахнати, ние не бива да се страхуваме да използваме крайни мерки, за да защитим културата и традициите си, а жените по целия свят трябва да се обединят и да се борят заедно срещу шериата.

Но къде е барутът? Къде е експлозията! Къде са инкриминиращите реплики, амунициите, накарали убиеца да осъществи тази фантазия? Хагерюп не е Тео ван Гог, холандския режисьор, снимал филми, критикуващи исляма, убит с осем изстрела с пистолет в Амстердам през 2004 г. Убиецът прерязал гърлото на Ван Гог и забил два ножа в гърдите му, на един от които било завързано писмо, пълно със заплахи. Доколкото Хенинг знае, Хагерюп не е била ислямофоб. Освен това Махмуд Мархони, нейният приятел, е мюсюлманин.

Колкото повече мисли за това, толкова повече се убеждава, че убиецът е някой приятел или приближен на Анете и Хенриете. „Трябва да открия кой друг е участвал в снимките на филма — мисли си Хенинг. — Кой е имал достъп до сценария и дали той е бил четен от външни лица. Убиецът или убийците трябва да са сред тези хора.“

Хенинг мъчно преодолява желанието веднага да се обади на Анете. Но е твърде рано за това. Тя очевидно не иска той да се опитва да й помага, а освен това самият Хенинг има нужда от повече време, за да разучи малко по-добре случая, преди отново да се свърже с нея.

Вместо това се обажда на Бярне Бругелан. Хенинг си е записал номера на мобилния му телефон след разговора им в полицейския участък. Бругелан вдига почти веднага.

— Здрасти, Бярне. Хенинг се обажда.