Томас Энгер - Мнима смърт

— Здрасти, Хенинг. Как си?

— Добре. Слушай — можем ли да се видим?

Няколко секунди мълчание.

— Сега?

— Да. Веднага, ако можеш. На неутрално място, за предпочитане. Трябва да говоря с теб за нещо.

— В ролята си на журналист?

— Не съм напълно сигурен за това.

— За Тарик Мархони ли става дума?

— Не. За брат му. И за Хенриете Хагерюп. Всъщност може и Тарик да е замесен. Както казах, не съм сигурен.

— Не си сигурен?

— Не. Но ти гарантирам, че ще искаш да чуеш това, което имам да ти казвам и да видиш това, което открих. Просто не искам да го правим по телефона.

Още няколко секунди мълчание.

— Ок. Къде искаш да се срещнем?

— „Ломпа“.

— Добре. Ще дойда след петнадесет минути.

— Страхотно. Ще се видим там.

Хенинг решава да вземе такси от кафене „Годе“, независимо от това колко рисковано може да е подобно действие. Излиза на улица „Фреденсборгвайен“ и чака. Най-накрая вижда свободно такси, което не е сребристо. Освен това колата не е произведена в Германия и на тавана му не е изписан номерът „А-2052“. Шофьорът е възрастен мъж с посивяла коса и очила със стоманени рамки. Мирише на „Олд спайс“. Не казва почти нищо по време на пътуването.

Това урежда Хенинг, защото означава, че може да размишлява на спокойствие, докато минават покрай сгради, хора и коли. Винаги се чувства спокоен, когато е на път за някъде, но не шофира той. Сякаш натискаш своето копче за пауза, докато останалият свят продължава да се върти.

Чуди се какво ли е минало през главата на Хенриете Хагерюп, когато е осъзнала, че собственият й сценарий ще бъде осъществен с нея в главната роля. „Може би изобщо не си осъзнала това“ — мисли си той. Може би Хенриете не е имала време да реагира, преди да бъде зашеметена от електрошоковия пистолет, а замерването с камъни е започнало, докато е била в безсъзнание.

Хенинг се надява. Надява се, че Анете се е скрила на сигурно място. Ако Хенриете е била убита заради сценария, нищо чудно Анете да е следващата жертва.

„Ломпа“, или ресторант „Олимпен“, е затворен в началото на октомври 2006 г. за ремонт, като го отварят чак през януари на следващата година. Хенинг е редовен посетител преди Онова, За Което Не Мисли. Страхотно място за хапване и пиене на бира; непретенциозна клиентела и приятелски настроен персонал.

Веднага щом влиза, Хенинг осъзнава, че атмосферата се е променила. Липсва вълшебната съставка, която създава неповторимото усещане за уют, за очарователен хаос и спокойствие. Ако махнеш тази съставка от рецептата, сосът никога няма да е същия. Мястото изглежда страхотно след ремонта, но не е същото.

Хенинг открива Бругелан на бара. Той е в цивилни дрехи. До него има изпотена чаша, в която шуми нещо газирано. Стискат ръцете си.

— Имаш ли нещо против да седнем? — пита Хенинг. — За предпочитане близо до изхода?

Не му се обяснява надълго и нашироко, затова си измисля извинение:

— От стоенето прав ме заболява глава.

— Разбира се.

Отиват до една празна маса до прозореца. През него се вижда „Грьонландслейрет“. По улицата фучат коли. На Хенинг му се струва, че всичките са сребристи. При тях идва жена в униформа на сервитьорка.

— Искате ли да видите менюто?

— Не, благодаря. Само кафе, моля.

Бругелан посочва газираната си напитка, за да й намекне, че не иска нищо. Проследява келнерката с очи, когато тя си тръгва, изчезвайки зад бара. Когато се обръща, изражението му се е променило. Продължава да мълчи, но очите му сякаш казват „Почвай да говориш.“ Хенинг разбира, че Бругелан не гори от желание да си разменя житейски истории с него от вакуума между завършването и сега.

Изважда сценария и го слага на масата.

— Случайно това да са есемесите, които Хенриете Хагерюп е изпратила на Махмуд Мархони в нощта на смъртта си?

Показва му страницата с първия есемес и внимателно наблюдава реакцията на Бругелан. Тя изобщо не е трудна за разчитане. Бругелан подскача от изненада.

— Какво, по дяволите…

— Този сценарий е бил написан от Хенриете Хагерюп и една нейна колежка от института.

Хенинг му показва следващите два есемеса. Бругелан ги прочита.

— Но тези са дума по дума. От къде взе това?

— От Анете Скопум — отговаря Хенинг и посочва името на заглавната страница. Бругелан се обляга напред. Хенинг продължава: — В сценария се разказва за жена, която е заровена в дупка в земята и убита с камъни в палатка в парка „Екеберг“. Накрая един невинен мъж е осъден за убийството.