Томас Энгер - Мнима смърт

— Мархони — казва тихо Бругелан. Хенинг кимва. Той решава да сподели повечето си теории и открития от последните няколко дни. Дръпва реч, която продължава почти пет минути. Това е целенасочена стратегия. Първо — винаги е полезно да обсъдиш идеите си с някой. Теориите и мненията ти могат да се променят, когато ги изречеш на глас. Писането на изречения има подобен ефект: едно нещо може да изглежда добре на хартия, но никога не знаеш дали е правилно, докато не го изречеш на глас.

И второ — Хенинг иска Бругелан да му е задължен. Сега, след като се е уверил, че Бругелан не е знаел за съществуването на сценария, преди да прекрачи прага на „Ломпа“, на Хенинг му се полага поне една услуга. Това е най-добрият начин за изграждане на взаимоотношения с потенциален източник.

— Къде е Анете сега? — пита Бругелан, когато Хенинг свършва.

— Не знам.

— Трябва да я открием.

— Не мисля, че това ще бъде лесно.

— Какво имаш предвид?

— Тя знае, че Хенриете е била убита заради сценария и ако аз бях Анете, щях да съм ужасена от възможността да се озова заровен в дупка до кръста.

— Мислиш, че се е скрила някъде?

— Ти не би ли го направил?

Бругелан не отговаря, но Хенинг вижда, че е съгласен с него.

— Трябва да взема сценария със себе си.

Първата мисъл на Хенинг е да откаже, но той знае, че това би означавало да попречи на разследването. Което е наказуемо деяние.

Предпочита да няма криминално досие.

— Ще ти бъда благодарен, ако ми направиш копие — казва той.

— Разбира се. Господи, Хенинг. Това е…

Бругелан клати глава.

— Знам. Обзалагам се, че очите на Йерстад ще изскочат, когато извадиш сценария на следващото заседание.

Бругелан се усмихва. Повечето хора изпитват негативни чувства към шефовете си. Може да е лош дъх, стил на обличане, акцент или хранителни навици — маловажни неща. Може и да е начинът, по който вършат работата си. Има предостатъчно лоши шефове.

И една шега по адрес на шефа на Бругелан е добро оръжие, което човек като Хенинг може да използва, за да спечели благоразположението на източника си — ако той може да бъде спечелен, разбира се. Възможно е източникът да харесва шефа си или дори да има връзка с него или нея. Или с други думи — това взаимоотношение трябва да се изгради внимателно, тактично и търпеливо. Хенинг е много търпелив. И вижда, че Бругелан се наслаждава на образа на Йерстад с изскочили от изумление очи.

Той отпива от газираната си вода и кашля.

— В деня на убийството — казва той и оставя чашата си на масата — Мархони е видял снимка, изпратена на Хенриете по имейла.

Хенинг го поглежда.

— Снимка?

— Да.

— На какво?

— На Хагерюп с неидентифициран мъж. Прегърнати.

— Една от онези прегръдки тип „здрасти, радвам се да те видя“ или нещо по-интимно?

— Малко по-интимно. Изглежда така, сякаш го е възседнала.

— И не знаеш кой е този мъж?

— Не. Но изглежда възрастен. Над четиридесет.

— И неговата снимка е била изпратена на Хенриете по имейла?

— Да.

— Кой я е изпратил?

— Не знаем. Поне още не. Изпратена е от анонимен имейл акаунт. Компютърът, от който е била изпратена, е с IP адрес на интернет кафене в Мозамбик.

Бругелан вдига ръце.

— Но Мархони е влизал в пощата на Хенриете и е видял снимката?

— Да. Отрича, но преди това ни увери, че е единственият човек, който ползва лаптопа.

— И това е единственото нещо, което е видял?

Бругелан клати глава.

— През този ден е проверил собствената си поща и е посетил няколко сайта. Нищо странно или компрометиращо.

— В сценария Мерете пита Мона дали се е „погрижила за компютъра му“. Ето тук, виждаш ли?

Бругелан вижда.

— Яшид си е взел душ, след като правили секс, и точно тогава Мона го е направила. Погрижила се е за компютъра му.

Бругелан кимва и поглъща остатъка от водата си. Оставя чашата на масата и се оригва тихичко.

— Хенриете може да е направила същото — казва разпалено той. — Била е с Мархони в деня на убийството. И открихме недвусмислени доказателства, че някой добре се е погрижил за нея.

— Не знам — колебае се Хенинг.

— Какво има?

— Това предполага, че Хенриете е планирала всичко. Че нарочно е отишла при Махмуд, провокирала го е да правят груб секс, погрижила се е за компютъра му и по-късно същата вечер е отишла в парка „Екеберг“ да бъде убита с камъни. В това няма логика.

Бругелан се замисля, след което кимва.

— Никой няма доброволно да се остави да го убият с камъни, независимо от психическото си състояние — продължава Хенинг. — Не мога да си представя, че Хенриете би направила нещо такова, само за да изрази мнението си. Филмът е трябвало да бъде нейното послание към хората по въпроса. Може би е съвпадение, че тя е проверила пощата си в деня на убийството. В апартамента на Мархони. Или някой е искал тя да го направи, за да натопи Мархони. Какво показва телефонният й регистър за този период?