Томас Энгер - Мнима смърт

Или може би електрошоков пистолет?

Мисълта се пръква в главата му сякаш от нищото. Хенинг решава да я опита на вкус, след като вече е там. Една доста интересна мисъл. Все пак кой познава сценария по-добре от Анете?

„Не — казва си той. — Ако Анете е имала нещо общо с убийството, защо ще ми дава да чета сценария? Защо ще ми помага да разбера?“ Хенинг отхвърля идеята. Глупава идея. „Трябва да прочета сценария и да видя дали в него има нещо важно.“

Трябва да има нещо.

Адвокат Ларш Индрехауг прокарва пръсти през перчема си и го маха от очите си.

„Педал — мисли си Бругелан. — Какво ли не бих дал някой ден да те хвана в звукоизолирана стая, с изключени камери.“

Мечти и реалност. За съжаление, две напълно различни неща. Мисълта става още по-натрапчива, тъй като сержант Санлан седи до него. Бругелан поглежда към книжата на масата, след което натиска един ключ, а после друг. Внимателно са се подготвили за разпита, като са обсъдили доказателствата и са постигнали съгласие относно това как да ги представят. Въпреки че Санлан все още се съмнява във вината на Мархони, той трябва да даде убедителни отговори на въпросите, които са подготвили.

Бругелан обожава да говори за работа със Санлан. Наслаждава се на всяко изражение и всяка гримаса — когато е сериозна, съсредоточена и изпълнена с възмущение. Няма търпение да види удовлетворението в очите й, когато пресече финиша. Само ако може да запази това удовлетворение за него.

Грешен ключ, Бярне.

Махмуд Мархони седи до Индрехауг. „Разстроен е“ — мисли си Бругелан. Покрусен от смъртта на брат си, изнервен от това, че все още го държат в ареста. Определено има пропуквания в твърдата му черупка. Изглежда занемарен. Два дни без бръснач и лицето, свикнало всяка вечер да го обвиват в топли кърпи, е съсипано.

„Това не е единственото нещо, с което ще трябва да свикнеш от сега нататък, Махмуд“ — мисли си Бругелан. Прави знак на Санлан да започне официалната част на разпита: представянето на присъстващите и изреждането на причините за тяхното присъствие. След това тя поглежда към Мархони.

— Моите съболезнования — казва тя с глас, мек като бита сметана.

Мархони поглежда въпросително към адвоката си.

— Съжалявам за брат ви — добавя тя.

Мархони кимва.

— Правим всичко по силите си, за да открием извършителя. Но може би вие вече знаете кой е?

Мархони я поглежда.

— Не знам за какво говориш.

— Членуваш ли в „Лошите момчета на огъня“, Махмуд?

— Не.

— Ясер Шах?

Мархони клати глава.

— Отговори на въпроса.

— Не.

— Брат ти познавал ли се е с тях?

— Ако не знам кои са те, как мога да знам дали брат ми ги е познавал?

„Добра работа, Мархони — мисли си Бругелан. — Прескочи капана.“

— Успяхме да възстановим съдържанието на лаптопа ти — продължава Бругелан.

Мархони се опитва да изглежда равнодушен към тези думи, но Бругелан вижда, че отвътре всичко му кипи. „Въпреки че нямаме всичко — спомня си Бругелан. — Все още.“

Но Мархони не знае това.

— Сигурен ли си, че не искаш да промениш отговорите, които даде току-що на моята колежка? — пита Бругелан.

— Защо да правя това?

— За да не изглежда така, сякаш ни лъжеш.

— Аз никога не лъжа.

— Така ли? — пита Бругелан.

— Може би трябва да обясните на моя клиент за какво говорите, вместо да му отправяте безпочвени обвинения? — казва Индрехауг.

Бругелан му хвърля свиреп поглед, след което отново се обръща към Мархони.

— Колко човека, освен теб, използват лаптопа ти, Махмуд?

— Нито един.

— Никога не си го заемал на някого?

— Не.

— Сигурен ли си в това?

— Да.

— Детектив Бругелан…

Индрехауг вдига ръце и въздъхва. Бругелан се усмихва и кимва на себе си.

— Защо си влизал в пощата на Хенриете в деня на смъртта й?

Мархони вдига глава.

— Какво?

— Защо си чел имейлите на приятелката си?

Бругелан осъзнава, че Мархони изглежда искрено изненадан.

— Може би, за да откриеш това?

Бругелан слага лист хартия на масата пред него. Снимка на Хенриете Хагерюп, възседнала мъж. Лицето на мъжа не се вижда, само тила му. Косата му е тъмна и рехава. Мархони поглежда снимката.

— Кой е това, Махмуд?

Той не отговаря.

— Тази снимка бе открита в пощата на покойната ти приятелка. Същата поща, в която си влязъл от лаптопа си в деня на смъртта й. Искаш ли да коментираш това?

Мархони отново поглежда снимката.

— Кой е изпратил имейла? — пита той.