Томас Энгер - Мнима смърт

Момчетата носят лилави футболни тениски „Грюнер“, които са твърде големи за тях. Юнас винаги е изглеждал добре в тези тениски. Бели шорти и бели чорапи. Хенинг затваря очи и се опитва да си представи Юнас, пораснал с две години. Може би косата му би била по-дълга. Харесвал я е дълга. Вижда чертите на по-голямото момче, наченките на юношата. Може би вече би се заглеждал по момичета, но категорично да го отрича.

Може би.

Ами ако…

Хенинг отваря очи. Момчето е изяло чипса и сега утолява жаждата си с кока-кола.

Тази нощ сънува пистолети. Огромни пистолети, които бълват куршуми. Оловото лети към него, но всеки път Хенинг се събужда, преди куршумите да го пронижат.

Как мрази да спи.

Писва му да кисне в апартамента и още с пукването на зората Хенинг поема към парка „Екеберг“. Седи на своя ръждясал, светлосин скутер „Веспа“ и минава през град, който още не се е събудил.

Това е нещо, което е свикнал да прави — да се връща на местопрестъплението. Идея, която му е дал старият му наставник Ярле Хьогсет. Така може да постави мястото, където е било извършено убийството, в географски контекст. Възможно е дори да открие информация, която нито полицаите, нито другите журналисти са успели да надушат. Ярле Хьогсет е умен мъж. Освен по отношение на тютюна.

Хенинг паркира до тротоара, който заобикаля парка, близо до училище „Екеберг“. Палатката все още е там, заобиколена от полицейска лента. Още няма шест часа сутринта.

Хенинг се оглежда. Кон пасе трева до фермата „Екеберг“. Руса жена с конска опашка е излязла да потича. Вижда куче, което лежи в тревата около огромните брези, които сякаш са се сраснали в едно дърво. Кучето има пръчка в устата си.

Насочва се към палатката и се опитва да си представи това, което се е случило. Хенриете Хагерюп, заровена до кръста, в безсъзнание след изстрел с електрошоков пистолет. Мъж, който я замеря с тежки камъни, шиба я с камшик, отрязва ръката й. Сигурно е започнала да пищи твърде късно. Никой не е видял или чул нещо подозрително.

Била е убита през нощта или много рано сутринта. Дошла е тук сама. Никой не може да пренесе жена, изпаднала в безсъзнание, през парка „Екеберг“, без да го видят. Дори през нощта. Още е имало движение по улицата. Това го кара да мисли, че е имала среща с някой, когото е познавала. Възможно ли е снимките на филма да имат нещо общо с това?

Кучето скача към него и прекъсва мислите му. Хенинг едва успява да вдигне ръце пред гърдите си, за да се предпази. Кучето се опитва да го захапе за ръката. Той го избутва настрани. Животното не лае, но ръмжи. Собственикът му се приближава.

— Седни.

Гласът му е твърд. Кучето обикаля краката на Хенинг, но след това неохотно се връща при господаря си.

— Извинете — казва възрастният мъж. — Просто иска да си играе с вас. Много е палав. Добре ли сте? Не ви ухапа, нали?

Хенинг няма нищо против палавите кучета, но не харесва тези, които се опитват да изядат ръцете му. Иска да се разкрещи на този проклет идиот, който оставя смъртоносното си куче да тича на свобода на публично място. Но не го прави. Защото си спомня какво е казала полицейски инспектор Ньоклеби на пресконференцията:

„Тялото е било открито от възрастен мъж, който разхождал кучето си. Позвънил в полицията в шест часа и девет минути.“

Хенинг поглежда часовника си. Шест и десет. Поема си дълбоко дъх и се обръща към собственика на кучето.

— Няма нищо — казва той и изтупва невидимите кучешки косми от ръкава си. С неговия късмет някои от тях са проникнали в ноздрите му и следващите няколко дни го очаква кихане и хриптене.

— Енергично животно — отбелязва той и се насилва да се усмихне.

— Да, цялото кипи от енергия. Казва се Кама Сутра.

Хенинг го зяпва.

— Кама Сутра?

Мъжът кимва гордо. Хенинг решава да не задава очевидния въпрос.

— Рано сте излезли, а?

— Излизаме рано всяка сутрин. Винаги съм бил ранобудник. Кама Сутра обича да започва деня си с една хубава разходка в този парк. Както и аз. Тихо е, а въздухът е още свеж.

— Да, виждам какво имате предвид — казва Хенинг и отново се оглежда.

— Турбьорн Скагестад — представя се мъжът неочаквано. Протяга ръка. Хенинг я стиска.

— Хенинг Юл.

Скагестад носи норвежко армейско кепе, въпреки че е лято. То изглежда твърде голямо за главата му. Ботушите му също са армейско зелени. Маскировъчните му панталони имат джобове отпред, отстрани и отзад, както и кожени кръпки на коленете. Якето му е от същата материя и в същия цвят. Скагестад би изглеждал идеално на корицата на „Лов и риболов“. Кожата му е суха и набръчкана, а зъбите му свидетелстват за любовта му към кафето и тютюна. Въпреки това лицето му изглежда добродушно. Сякаш всеки момент ще се разчупи в усмивка.