Томас Энгер - Мнима смърт

Хасан свива рамене, но не влиза с полицаите. Мръсният мерцедес отпрашва.

Хасан си мисли за Ясер. „Скапан аматьор. Нали му казах да не прави грешки?“

Работата в автомивката спира. Едно такси е почти готово. Полицаите разговарят с мъжете, но Хасан не може да чуе какво си казват. Вижда как Мохамед клати глава. Омар прави същото.

Полицаите претърсват всяко помещение, влизат в стъклената му клетка, проверят пред и зад автомивката. Бругелан казва нещо на другите полицаи, след което се приближава до Хасан.

— Трябва спешно да говорим с Ясер Шах. Ако го видите, трябва да му кажете да се свърже с мен или с полицията при първа възможност.

Бругелан му подава картичка. Хасан неохотно я приема, но не я поглежда.

„Мечтай си, прасе.“

— Знаем какво правиш тук, Хасан.

Той се опитва да не показва смущението си, но усеща как бузите му почервеняват. Чака Бругелан да го заплаши, но изведнъж осъзнава, че той вече го е направил.

Детективът не казва нищо повече. Хасан знае, че ченгетата ще наблюдават автомивката с надеждата да заловят Ясер Шах, а и за да разучат останалите му дейности.

Гледа злобно към Бругелан и другите полицаи, докато се качват по колите си. „Може би трябва да направя отстъпка за полицаи“ — мисли си Хасан. Колите потеглят. „Безплатно измиване в замяна на труповете им на дъното на фиорда Осло.“

Влиза в автомивката и прави знак на мъжете да се приближат. Събират се в стъклената клетка. Хасан не сяда. Дълго време оглежда лицата им.

— Знаят, че Ясер го е направил — казва той.

— Как е възможно? — пита Мохамед.

— Тъп ли си? Ясер ни каза, че там е имало друг мъж. Сигурно е видял Ясер и го е разпознал. Може да съсипе всичко.

— Кой? Ясер?

Хасан въздъхва и клати глава.

— Свидетелят, кретен такъв.

Мохамед трепва.

— Не знам как ще го направите, но искам да го откриете.

Хасан отново започва да оглежда лицата им, едно по едно.

— Научете всичко, което можете от вестниците, говорете с хора, които познавате, в случай че някой от тях знае кой е свидетелят. Ясер каза, че лицето на мъжа било осеяно с белези. Белези от изгаряне. Това би трябвало да улесни задачата ви. Ако ченгетата не открият доказателства, че Ясер е бил в апартамента, свидетелят е единственият човек, който може да провали всичко. Обадете ми се, когато го откриете.

— Защо, ти какво ще правиш? — пита един от мъжете.

Хасан въздъхва.

— Какво ще правя аз? Какво мислиш?

Хенинг свършва с набирането на интервюто с Тарик и го изпраща по електронната поща в новинарския отдел. Пише с главни букви, че името и снимката му не трябва при никакви обстоятелства да се пускат заедно със статията. Няма намерение да потъва вдън земя, но въпреки това не иска абсолютно всички да знаят къде се намира.

Поглежда часовника. Проклятие. Магазинът за алкохол и цигари е затворил. Няма смисъл да ходи при майка си без бутилката „Св. Халвард“. Вместо това решава да се разходи. „Може би има тренировка, която мога да погледам — мисли си той. — Да се отпусна малко.“

Слънцето, подало се над покривите на сградите, го пронизва с лъчите си, когато излиза навън. Пред ресторанта на господин Танг са изнесли маса и два стола. Кучето под масата затваря очи. Струва му се, че е ирландски сетер.

Като малък Хенинг е обожавал кучетата. И те са му отвръщали със същото. Баба му и дядо му са имали куче на име Бианка. Тя го е боготворяла. Особено след като се оказва, че Хенинг е алергичен към нея.

Хенинг тръгва да пресича „Марквей“ и един жълт опел „Корса“ профучава покрай него. Жълтите коли винаги му напомнят за Юнас. Веднъж, когато е взел Юнас от детската градина, синът му е посочил всяка жълта кола по пътя им към вкъщи. Правилата на играта са прости — печели първият, който посочи жълтата кола. Играли са я и на следващия ден. И на по-следващия. Всъщност са я играли през цялото лято. Не минава ден, през който Хенинг да не се оглежда за жълти коли. И всеки път чува собствения си глас: „Жълта кола!“ А Юнас протестира: „Аз първи я видях. И не беше съвсем жълта. Освен това не се брои, защото още не сме започнали.“

Деца. Могат да превърнат всичко в игра.

На трибуните почти не е останало празно място. Футболисти, родители, приятели, зяпачи. Хенинг сяда на обичайното си място, захлупен от горчивия здрач. Гледа ги, докато тренират и играят. Разпознава повечето момчета на терена. Те си говорят и се смеят. Едно от тях държи пакетче чипс. Русокосо момче с вратарски ръкавици на ръцете се опитва да направи челна стойка. Треньорът им се скарва. Казва им да се подготвят, защото мачът всеки момент ще започне.