Томас Энгер - Мнима смърт

Подобни неща се случват всеки ден. Големите риби толкова се боят от това малките рибки да не пораснат, че често жертват както добрите обноски, така и медийната етика. Не става дума за буквална кражба — в повечето случаи големите риби се свързват с източника, за да получат същите цитати и за да могат после възмутено да настояват, че „просто им е дошла същата идея“. НРК например има следната политика: ако една история се появи в поне две медии, значи няма причина да се изказва благодарност на нито една от тях.

Хенинг няма представа дали тази политика е била променена по време на двугодишното му отсъствие, но знае, че ще бъде невъзможно да не цитират статията му за Тарик. Предполага, че Хайди Шус ще е много доволна. Както и Ивер Гюнешен.

Не, всъщност Гюнешен едва ли ще се зарадва.

Хенинг се замисля за ЛМО. „Лошите момчета на огъня“. Що за име е това за престъпна банда? Повечето банди си избират име, което да плаши и ужасява. „Бандитите“. „Ангелите на ада“. Хенинг установява, че изпитва все по-голямо любопитство по отношение на ЛМО. Пише пълното име в Google и му излизат хиляди попадения, повечето от които нямат връзка с бандата или са неточни. Ревюта на филма „Лоши момчета“, статии за някакъв шведски изпълнител, който преди две години имал хит, наречен „Огън“, хора, които са описани като „лоши момчета“ и банда от района Фурусет на Осло, които също наричат себе си „Лошите момчета на огъня“. Нищо важно.

Все пак Хенинг открива статия на „Афтенпостен“, отпечатана преди шест месеца, в която става дума за война между банди във Фурусет. Никъде в текста не се споменава ЛМО, но въпреки това той кликва на линка.

Рязко си поема дъх. Нора е автор на статията. Явно е започнала да се занимава с опасни неща. Бандите обикновено разпространяват дрога и събират дългове. Членовете им най-често са хора, които търсят собствената си идентичност. Това е една от причините да станат хулигани. Бандата е нещо, към което могат да принадлежат.

Заглавието на Нора е „БРУТАЛЕН СБЛЪСЪК НА БАНДИ ВЪВ ФУРУСЕТ“. Хенинг зачита статията. Няма снимки от местопрестъплението. Само архивна снимка на брадва и бухалка, сложени на кръст. Предполага, че Нора е работила нощна смяна и в „Афтенпостен“ не са били готови да пуснат нова снимка.

Въпреки това Хенинг вижда, че Нора се е справила много добре. Взела е интервю от полицая, отговарящ за разследването — ръководителят на столичния отдел за борба с организираната престъпност. Освен това е разпитала двама очевидци и е говорила с бивш член на едната от замесените в сблъсъка банди. Написала е петдесет реда по тема, която обикновено получава два-три в повечето вестници.

Хората рядко се вълнуват от сблъсъци между банди. Те си мислят: „Страхотно, нека се избиват. Няколко идиота по-малко.“ Хенинг не знае защо, но решава да й се обади. Може би иска да получи актуална информация за тези кретени, но нищо чудно причината за това решение да е напълно различна.

Иска да разбере къде е.

Знае, че това е глупаво и нелогично, но не може да направи нищо по въпроса. Иска да знае дали е с Гюнешен, дали ще звучи щастлива, или тъжна, дали ще се смути, или зарадва, когато чуе гласа му. Не са говорили по телефона от деня, в който Юнас е починал. Нора му се е обадила, за да го попита дали може да вземе Юнас от детската градина и да го гледа до следващата сутрин, въпреки че тази седмица тя трябва да се грижи за него. „Не се чувствам добре — казва му тя, а той отвръща: — Да, разбира се, не се притеснявай.“

Хенинг знае, че нещото, което я изяжда отвътре, не е нито пожарът, нито смъртта на сина им. Нора никога няма да си прости за това, че се е разболяла и го е помолила да се разменят. Ако не се е разболяла, Юнас не би спал при него. И синът им щеше да е жив.

Сигурен е, че всеки път, когато Нора се почувства зле, тя пренебрегва симптомите. „Нищо ми няма. Добре съм. Ще отида на работа.“ И всеки път си мисли едно и също: „Защо просто не отидох да го взема от детската градина? Наистина ли бях толкова болна?“

Подобни мисли могат да превърнат живота в истински ад. Що се отнася до него… той не може да спре да мисли за трите чаши бренди, които е изпил, след като е сложил Юнас да си легне. Може би е щял да успее да го спаси, ако е изпил само две? Или само една? Ами ако предишната вечер си е легнал по-рано? Не би бил толкова изморен и не би задрямал пред телевизора, преди огънят да се разгори.

Ами ако…

Оставя телефона да звъни дълго време. Може би на дисплея й пише, че обаждането е от него? Или си е купила нов телефон и не е прехвърлила номерата от стария? Или пък просто е изтрила неговия? Или е заета с нещо? С живота си може би.