Томас Энгер - Мнима смърт

Хенинг знае, че трябва да позвъни в полицията, но собствената му безопасност е по-важна. Иска да се скрие някъде, за да си поеме въздух и да може да говори, без да хрипти. Вижда отворена врата. Над нея има табела, на която с извити черни букви пише: „ГАМЛЕБИЕН СПОРТЕН ПАРК“. Хенинг влиза вътре, минавайки покрай паркирано до стената червено „Мицубиши“. Не вижда никого наоколо. Чували смет, облегнати на стената на порутена колиба. Стените са покрити с графити. Обувките му топуркат по гладкия бетон. Вижда рампа, счупен скейтборд и стар, пластмасов стол. Мястото не е голямо. На една синя стена има надпис „ДОБРЕ ДОШЛИ“. Цялата стена е покрита с графити. Един от тях гласи: „Грижим се един за друг, защото никой друг няма да го направи.“ Оглежда се. Мястото е заобиколено от ограда. Господи. Попаднал е в капан. Вижда няколко дървета… и дупка в оградата. Насочва се натам, навежда се и се провира през отвора. Якето му се закача за нещо, но той дръпва рязко, съдира го и се освобождава. Пълзи между дървета и храсти, гъсти като джунгла. Минава покрай ръждясал стар хладилник. Вижда къща на един склон отсреща и осъзнава къде се намира.

Спуска се до влаковата линия, гледайки през рамо дали някой го следва. Не вижда никого. Скрива се зад едно голямо дърво, сяда и започва да кашля.

„Дишай, Хенинг. Господи, човече, дишай!“

Открива мобилния си телефон и набира номера на полицията. Докато чака някой да вдигне, той успява да успокои дишането си.

— Ало?

Хенинг се представя и казва:

— Свържете ме с детектив Бярне Бругелан. Веднага.

Когато Хенинг навършва петнадесет години, най-накрая му позволяват да гледа „Свидетел“ с Харисън Форд, Кели Макгилис и Дани Гловър в ролята на убиеца. След като го гледа, Хенинг дълго време отказва да влиза в обществени тоалетни.

Въпреки че оттогава са минали двадесет и две години, той още помни сцената в мъжката тоалетна, в която малкото момченце плаче, а Дани Гловър проверява вратите на тоалетните една по една, търсейки единствения свидетел на убийството. Хенинг трябва да признае, че е мислел именно за Дани, докато се крие зад дървото, гледа профучаващите влакове и се ослушва за стъпките на убиеца.

Сега се намира в чакалня. Знае защо наричат тези помещения „чакални“. Тук трябва да чакаш. И Хенинг чака. Донасят му чаша вода. Но нищо за четене. Защото трябва да помисли. Когато пристигнат полицаите, които ще вземат показанията му, паметта му трябва да е организирана, детайлна и възможно най-точна.

Обикновено е много точен, но напоследък не се чувства във форма. Сеща се за Ивер Гюнешен и Хайди Шус — може би е трябвало да им се обади, но преди да има време да помисли над това, вратата на чакалнята се отваря. Влиза висока жена в полицейска униформа и къса коса. Поглежда го.

— Сержант Ела Санлан — представя се тя и протяга ръка. Хенинг става, стиска ръката й и кимва. Бярне Бругелан, който влиза след нея, буквално я поглъща с очи, преди да забележи стария си приятел от училище и да се ухилва широко.

— Здравей, Хенинг.

Ето го. Чувството, което изпитва всеки път, когато е близо до Бярне. Антипатия. Тези дни това едва ли има нещо общо с Трине. Някои неща просто не се променят.

Ела Санлан сяда от другата страна на масата. Бругелан се приближава до Хенинг и му подава ръката си. „Сигурно е разпитвал стотици заподозрени — мисли си той, — срещал е всякакви хора, но въпреки обучението и опита, не може да я скрие.“ Мимолетната промяна на изражението, която Хенинг е виждал много пъти и която обикновено е по-очевидна. Трае само частица от секундата и Бругелан бързо възвръща самообладанието си, но не преди Хенинг да види отвращението му от белезите.

Стискат си ръцете. Здраво ръкостискане.

— Господи, Хенинг — възкликва Бругелан и сяда. — Отдавна не сме се виждали. Колко години минаха?

Тонът му е сърдечен, непринуден, приятелски. Кандидатствали са в полицейската академия по едно и също време, но и тогава са нямали нищо общо. Хенинг отговаря:

— Петнадесет — може би двадесет години?

— Да, поне.

Тишина. Обикновено Хенинг приветства тишината, но сега тя го притиска.

— Радвам се да те видя отново, Хенинг.

Той не може да каже същото за Бругелан, но отвръща:

— И аз.

— Иска ми се обстоятелствата да бяха различни. Има много неща, които трябва да обсъдим.

„Така ли? — чуди се Хенинг. — Сигурно си прав.“ Въпреки това не казва нищо.

— Може би трябва да започнем? — предлага Санлан. Гласът й е твърд. Бругелан я поглежда така, сякаш смята да я излапа за закуска, обяд и вечеря. Санлан чевръсто се заема с формалностите. Докато я слуша, Хенинг решава, че е родена в Сунмьоре или някъде там. Харайд, може би?