— Какво можеш да ми кажеш за брат си?
Тарик го поглежда предизвикателно.
— Брат ми е добър човек. Винаги се е грижил за мен. Той ме доведе тук. Измъкна ме от Исламабад, от бедността и престъпността. Каза ми, че животът в Норвегия е добър. Плати самолетния ми билет, осигури ми жилище.
— Какво работи той?
Тарик го поглежда, но не отговаря. „Твърде много бързаш, Хенинг — мисли си той. — Остави мъжа да говори.“
— Отначало беше трудно. Не знаех езика. Единствените ни приятели бяха други пакистанци. Но брат ми ме записа на уроци по норвежки. Запознахме се с хора от други държави. С норвежки жени…
Той спира да говори и се усмихва замечтано. Но усмивката му бързо изчезва. Хенинг не казва нищо.
— Брат ми не е убил никого. Той е добър човек. И я обичаше.
— Хенриете?
Тарик кимва.
— От дълго време ли бяха заедно?
— Не. Само около година.
— Каква беше връзката им?
— Щастлива, струва ми се. И много дейна.
— Имаш предвид, че са правили много секс?
Тарик се усмихва. Хенинг вижда, че той си спомня нещо, може би няколко неща. Кимва.
— Бяха ли си верни?
— Защо питаш това?
— Мислиш ли, че полицаите не са задали същия въпрос на брат ти?
Тарик не отговаря, но Хенинг вижда, че той се колебае какво да му отговори.
— Понякога си бяха верни, понякога не.
— Какво означава това?
— Мисля, че късаха няколко пъти, но след това винаги отново се събираха. И вчера следобед го правиха. Не познавам хора, които биха го правили, ако са скъсали.
— Значи двамата…
Тарик кимва.
— Хенриете беше много шумна. Винаги е шумна, но вчера беше по-шумна от обикновено.
Усмивката отново изчезва. Не е пушил от около минута, но сега си дръпва от миризливите крака, след което смачква цигарата в пепелника.
— Запознаха се на фестивала „Мела“. Тогава не се случи нищо, но после се срещнаха на едно прослушване за филмова роля. След това…
Мобилният телефон на Тарик иззвънява от спалнята. Хенинг е чувал този звън и преди, но не може да се сети къде. Тарик се разсейва за миг, но пренебрегва обаждането. Посяга към запалката, взима я и се втренчва в нея.
— Това, което се е случило, е ужасно — казва той, без да вдига глава.
— Имаш ли представа кой може да го е извършил?
Тарик поклаща глава.
— Хенриете и брат ти имаха ли общи приятели, с които са дружали?
Тарик натиска колелцето на запалката. Огненото езиче се изстрелва нагоре. Хенинг чувства как белите му дробове се свиват.
— От Пакистан сме. Имаме много приятели.
— А имате ли приятели, които са етнически норвежци?
— Много.
— Има ли такива сред тях, които са женени?
— Женени?
— Да. Сватбени рокли, годежни пръстени?
— Не разбирам въпроса.
— Сватбена церемония в църква и…
— Ей, знам какво означава „женен“. Просто не разбирам защо ме питаш.
Тарик продължава да си играе със запалката, въпреки че гледа към него. Хенинг не знае как точно да зададе следващия си въпрос, без да разкрие твърде много или да каже нещо, което може да прозвучи като обида.
— Някой от тези приятели изневерявал ли е на половинката си?
Тарик се колебае около секунда. Поглежда Хенинг в очите, след което забива поглед в земята.
— Не знам.
Гласът му е съвсем тих. Хенинг знае, че има нещо, което Тарик не му казва. Записва си „и двамата са изневерявали?“ в бележника си.
— Какво работи брат ти?
Тарик отново вдига глава.
— Защо това е важно за теб?
Хенинг свива рамене.
— Може изобщо да не е важно. Но може да се окаже най-важното нещо от всичко. Не знам. Затова питам, за да разбера що за човек е бил брат ти. Повечето хора са това, което работят. Повечето хора живеят, за да работят.
— При теб така ли е?
Хенинг е готов да продължи с интервюто, но този въпрос го спира точно когато е набрал скорост. Опитва се да измисли разумен отговор, но не може.
— Не.
Тарик кимва. На Хенинг му се струва, че вижда съпричастие в очите му, но не може да е сигурен.
— Брат ми кара такси.
— На свободна практика ли е?
— Не.
— За кого работи?
— За Омар.
— Кой е той?
— Един приятел.
— Знаеш ли цялото му име?
Тарик въздъхва.
— Омар Рабиа Рашид.
— А ти какво работиш?
Тарик поглежда с досада към Хенинг.
— Фотограф съм.
— На свободна практика или работиш за някого?
— На свободна практика.
Хенинг се опитва да седне изправено на мекия стол, но веднага потъва обратно в него.
— Вчера брат ти отказа да отвори на полицаите и запали компютъра си. Знаеш ли защо би направил това?
Читать дальше