Томас Энгер - Мнима смърт

Едва девет часът сутринта е, но въпреки това той решава да посети апартамента на Тарик. Ако не отвори, защото спи или е излязъл, Хенинг може да отиде в някое кафене наблизо и да закуси. И без това има спешна нужда от кафе.

На път за „Ослогате“ Хенинг минава покрай полицейския участък и вижда мъж в светлоотразителна жилетка, който подрязва тревата отвън. Наблизо фучат коли. Хенинг се насочва към „Миделалдерпаркен“. Установява, че там всичко е ремонтирано и обновено. Построили са и нови блокове, които правят района още по-привлекателен. Крайбрежието е само на няколкостотин метра. Човек може да стигне пеш до новата опера за десет минути, без да се задъха.

Преди да стигне до №37, Хенинг включва телефона си на вибрация. Твърде много интервюта се провалят заради ненавременно иззвъняване на лаптоп или джиесем.

Вратата към задния двор е отворена и той просто влиза. Коридорът е тъмен и пуст. От един прозорец се носи близкоизточна музика. Чува караница в същия апартамент. Ухае му на нещо сладко.

Насочва се към стълбище „Б“, където живеят братята Мархони. Тъкмо се кани да натисне копчето, на което пише „Мархони“, когато вратата пред него се отваря. Излиза мъж с рижава брата. Той минава покрай него, без да му обърне внимание, и оставя вратата сама да се затвори, така че Хенинг грабва дръжката, преди тя това да се случи.

На стълбището мирише на силни подправки. Хълбокът му протестира, когато Хенинг започва да се катери нагоре.

Проклина се за това, че тази сутрин не си е взел хапчетата, но напълно забравя болката, когато вижда името „МАРХОНИ“ на табелката на вратата. Спира и чака дишането му да се нормализира. Първото му домашно посещение. „Вчера беше малко ръждясал, Хенинг. Може би днес си по-добре?“

Натиска звънеца. Чака и слухти. Звънецът май не работи. Решава да почука. Свива юмрук и чука силно три пъти. Заболяват го кокалчетата.

Това движение ли е? Така му прозвучава. Сякаш някой се е обърнал в леглото. Хенинг чука отново. Чува крака, топуркащи по пода. Прави крачка назад. Вратата се отваря. Мъж със сънлив поглед стои на прага. Тарик Мархони. Изглежда така, сякаш все още спи. Очите му са присвити и се олюлява замаяно. Облечен е единствено с шорти и мръсен потник. Лицето му е изпито и има огромни торбички под очите. Не се е бръснал от известно време, сякаш отчаяно се опитва да си пусне брада. Тарик е закръглен и има къдрава, рошава коса. Изглежда така, сякаш не се е къпал от дни.

Обляга се на стената.

— Здрасти. Аз съм Хенинг Юл.

Тарик не казва нищо.

— Работя за „Новините 123“ и…

Тарик прави крачка назад и затръшва вратата. И я заключва.

„Страхотно, Хенинг. Добре изиграно.“

— Имам нужда само от две минути, Тарик.

Чува отдалечаващи се стъпки. Хенинг клати глава, но отново чука на вратата. Решава да изиграе последната си карта.

— Тук съм, защото смятам, че брат ти е невинен.

Извиква малко по-силно, отколкото е възнамерявал.

Звукът отеква. Хенинг чака. И чака. От апартамента не се чува звук. Хенинг се проклина.

Едно време това е ставало по-лесно.

Изчаква да изтече една минута, може би две. След това решава да си тръгне. Тъкмо се кани да отвори входната врата, когато чува изскърцване. Обръща се. Вратата се отваря. Тарик го поглежда. Апатията в очите му е изчезнала. Хенинг решава да се възползва от възможността и вдига ръце.

— Не съм дошъл, за да се ровя из кирливите ризи на брат ти.

Гласът му е мек и изпълнен със състрадание. Тарик сякаш приема обяснението му.

— Мислиш, че е невинен?

Говори лош норвежки, а гласът му е почти фалцет. Хенинг кимва. Тарик се колебае, сякаш спори със самия себе си. Коремът под потника е кръгъл и издут.

— Ако напишеш някакви лайна за брат ми…

Придава свиреп вид на лицето си, но не довършва заплахата. Хенинг отново вдига ръце. Очите му трябва да са достатъчни, за да убедят Тарик, че говори истината. Той влиза обратно вътре, но оставя вратата отворена. Хенинг влиза след него.

„Браво, Хенинг. Наваксваш.“

Затваря вратата зад себе си и поглежда към тавана. И открива това, което търси.

— Трябва да се облека — провиква се Тарик.

Хенинг разглежда апартамента, който го изненадва с това, че е чист и подреден. Има две врати отдясно, а обувките на пода са строени до стената като войници. Има и врата отляво, която е отворена. Хенинг наднича вътре. Седалката на тоалетната е вдигната. Въздухът ухае на „Циф лимон“.

Минава покрай кухнята. В мивката има чиния с няколко трохи и чаша с един пръст мляко на дъното. Насочва се към дневната и сяда на стол, който е толкова мек, че се чуди дали краката му изобщо докосват пода. От тук вижда коридора, обувките и входната врата. Навсякъде блести от чистота.