Томас Энгер - Мнима смърт

Оглежда се, както прави винаги, когато е на домашно посещение. „Подробности, подробности“, както казва старият му наставник Ярле Хьогсет. Първото нещо, което му прави впечатление, е изненадващият брой растения и цветя в апартамент, обитаван от двама братя. От перваза на прозореца го гледа впечатляващо голямо мушкато с розови цветчета. Орхидеи във ваза на една маса в ъгъла. Розови рози. Братята очевидно си падат по розовото. Два свещника с бели свещи. Голям телевизор, поне четиридесет и пет инча. Домашно кино, разбира се. Марка „Pioneer“, с високи тонколони от двете страни на телевизора и една отзад. Хенинг се оглежда за субуфера и предполага, че е скрит под тъмнокафявия диван. Ако се намира в апартамент в западната част на Осло, би предположил, че диванът е на „Болиа“.

Холната масичка е ниска и ориенталска, с усукани крака и квадратно стъкло. Едно време е била черна, но сега е боядисана в бяло. По средата има чист стъклен пепелник. Още цветя. Втори свещник. На стената с цвят на ванилия е окачена снимка в рамка на голямо пакистанско семейство. Семейството в Исламабад, предполага Хенинг. В единия ъгъл на стаята има камина.

Но никакви снимки на Хенриете Хагерюп.

Апартаментът започва да му се отразява. Представял си е кочина — навсякъде прах, непрани дрехи и боклуци. Но този апартамент е по-чист и подреден от неговия собствен от последните шест месеца. Може би дори повече.

Знае, че това е предразсъдък. Но Хенинг обича предразсъдъците. Обича да преразглежда и променя мнението си, когато научи нещо ново за някого. Нещо, което преобръща предварителните му очаквания. Заключенията, които си изважда от разглеждането на апартамента на братята Мархони, са като онези твърди бонбони, които не изглеждат особено апетитни, но се оказват страшно вкусни, когато ги разопаковаш и пъхнеш в устата си.

Хенинг се усмихва, когато Тарик се появява в коридора. Обул е чифт черни джинси и е облякъл черна ленена риза. Отива в кухнята. Хенинг чува как той бързо отваря и затваря хладилника, след което отваря шкаф и вади чаша.

— Искаш ли чаша мляко? — провиква се Тарик.

— Ъъъ… не, благодаря.

„Мляко“ — мисли си Хенинг. Ходил е на стотици домашни посещения, но никой преди не му е предлагал мляко. Чува силно удряне на стъклена чаша в кухненски плот, последвано от доволна въздишка. Тарик влиза в дневната и сяда срещу него на дървена табуретка. Вади кутия цигари и предлага една на Хенинг. Той отказва, промърморвайки, че ги е отказал.

— Какво се е случило с лицето ти?

Този неочакван въпрос сварва Хенинг неподготвен. Отговаря, без да се замисля:

— Апартаментът ми изгоря преди две години. Синът ми загина.

Не знае какво точно смущава Тарик — жестоката истина или безкомпромисната му прямост. Той се опитва да каже нещо, но спира. Вместо това запалва цигарата си и хвърля запалката на масичката. Хенинг проследява правоъгълния инструмент на ада с поглед. Запалката се плъзга по стъклото и спира до пепелника.

Тарик го поглежда. Гледа го дълго време. Хенинг не казва нищо: знае, че е подразнил любопитството на своя събеседник, но не възнамерява да го бомбардира с въпроси. Още не.

— Значи не мислиш, че брат ми го е направил? — пита Тарик и си дръпва от цигарата. Прави гримаса, сякаш има вкус на мръсни крака.

— Да.

— Защо?

Хенинг отговаря честно.

— Не знам.

Тарик изсумтява.

— Но въпреки това не мислиш, че го е направил?

— Точно така.

Мъжът продължава да го изучава с поглед. Хенинг не се предава. Не се бои от това, което могат да разкрият очите му.

— Какво искаш да знаеш?

— Имаш ли нещо против да използвам това?

Хенинг изважда диктофона си и го поставя на масата помежду им. Тарик свива рамене.

Твърде малко репортери използват диктофони. В началото на кариерата си той е записвал всичко, което събеседникът му казва, като същевременно обмисля следващия си въпрос. Разбира се, това е един нескопосан начин за водене на интервю. Не успяваш да си запишеш всичко, което ти казват, а понякога въпросите, които съчиняваш, докато пишеш, изобщо не са логични, защото мислиш за две неща едновременно. Диктофоните са гениално изобретение.

Хенинг натиска „Запис“ и се обляга назад в стола си. Слага бележника в скута си и включва химикалката си. Диктофонът не бива да заменя бележника и химикалката. Ако записът се окаже лош, ще бъдеш благодарен за няколко бележки, които можеш да ползваш по-късно.

Поглежда към Тарик и веднага вижда, че е разстроен от ареста на брат си. Заподозрян в убийство. Сигурно още се чуди как да каже на роднините си в Пакистан. Какво ще кажат приятелите им?