Томас Энгер - Мнима смърт

Най-накрая стигат до същината на въпроса:

— Къде сме по отношение на убийството с камъни? Днес ще пускаме ли нещо?

Хенинг поглежда към Гюнешен. Той му връща със същото. Хенинг отново е в ролята на новобранец, така че прави път на звездата. Гюнешен сръбва малко от кафето си и се обляга напред.

— Полицаите са почти сигурни, че извършителят е Мархони. Имам надежден източник в участъка, който може да ми предостави информация за разпита.

Хайди кимва и си записва нещо на листа.

— Нещо друго?

— В момента не. Ще се свържа с източника и ще чакам развития.

Хайди отново кимва. След това поглежда към Хенинг.

— Хенинг, какво имаш за мен днес?

Тя е приготвила химикалката. Хенинг не е свикнал да докладва на началник и се колебае няколко секунди, преди да прочисти гърлото си и да отвърне:

— Още не съм сигурен.

Хайди понечва да си запише нещо, но спира.

— Още не си сигурен?

— Не. Имам няколко идеи, но не знам дали ще доведат до нещо.

Истината е, че не знае дали ще успее да открие хората, с които иска да разговаря, и дали те ще му кажат нещо полезно. Не иска да обещава нещо, което впоследствие да се окаже, че не може да изпълни. По-добре да не казва нищо.

— Какви идеи, Хенинг? — пита тя. Чува съмнението в гласа й. И забелязва как двамата с Гюнешен бързо се споглеждат.

— Искам да разговарям с няколко човека от института на Хагерюп — ако днес отидат на лекции.

— Вече пуснахме статия за опечалените приятели.

— Това е нещо друго.

— Какво по-точно?

Той отново се колебае. Иска да й каже за очите на Анете и за това, че теорията за наказанията „худуд“ не му звучи смислено, но още не е сигурен, че може да се довери на Хайди или на Гюнешен. Още не. Знае, че са негови колеги и трябва да работи с тях, но първо трябва да спечелят доверието му. Това няма нищо общо с професионалното съперничество или неговото его.

— Струва ми се, че изпускаме нещо важно по отношение на живота и обкръжението на Хагерюп. Нещо, което променя историята — казва накрая той. — Надявам се приятелите й от института да ми помогнат да разбера що за човек е била и защо някой я е зашеметил с електрошоково оръжие и е хвърлял камъни по нея, докато е умряла.

Доволен е от отговора си, докато не осъзнава какво е казал току-що.

— Електрошоково оръжие?

Гюнешен го поглежда. Хенинг се проклина.

— А?

Жалък опит да спечели време.

— Не си спомням някой да е споменавал електрошоково оръжие.

Хенинг не казва нищо. Чувства как двата чифта очи го пронизват като карфици. Бузите му почервеняват.

— Кой ти каза това, Хенинг? — пита Хайди.

— Стори ми се, че някой спомена, че е било използвано електрошоково оръжие — казва той и веднага осъзнава колко неправдоподобно звучи обяснението му. Разбира по израженията им, че не му вярват. Но не казват нищо. Просто го зяпат.

„Солените вълни няма да ти помогнат сега, Хенинг“ — мисли си той. Чува собственото си тежко дишане. След това казва:

— Свършихме ли тук?

Става и се запътва към вратата, без да поглежда към тях. Очаква Хайди да му нареди да се върне. Хенинг лабрадорът. Ела тук! Седни! Но той грабва дръжката, натиска я надолу, бута вратата и излиза.

Тишината, която оставя зад гърба си, е като самолетна катастрофа в главата му. Може само да си представи какво си казват Гюнешен и Хайди в негово отсъствие. Не че това има значение.

Просто е благодарен, че вече не е там.

Хенинг вече се намира в „Грьонланд“, преди Хайди и Гюнешен да излязат от съвещателната зала. Температурата се е покачила с няколко градуса от сутринта и въздухът е влажен. Поглежда нагоре. Бели и сиви облаци се преследват в небето. Наближава девет часа. Тарик Мархони сигурно още не е станал.

Хенинг не е открил нищо интересно за него в интернет: Тарик имигрирал в Норвегия от Исламабад през 90-те, няколко години след брат си Махмуд. Заедно двамата живели на три различни адреса. Не е открил нищо за Махмуд във вестникарски статии, чатове, интернет страници и данъчни регистри, но е попадна на името на Тарик в едно проучване на „VG“ отпреди няколко години, свързано с присъединяването на Норвегия към Европейския съюз.

Тарик е в графата „не знам“. И това е единственото нещо, което Хенинг е научил за него. Или, с други думи, братята Мархони нямат почти никакво присъствие в мрежата. Но Хенинг знае, че това не означава нищо. Тарик все още е човекът, който може да му разкрие важни неща за Махмуд, единственият заподозрян на полицаите, когото те смятат за виновен. Точно затова Хенинг трябва да научи всичко възможно за него.