Томас Энгер - Мнима смърт

В офиса има само един човек. Дежурният редактор се е прегърбил над клавиатурата си и отпива кафе. Хенинг му кимва, когато погледите им се срещат, но мъжът веднага се обръща отново към монитора.

Хенинг се отпуска в скърцащия си стол. Чуди се кога Ивер Гюнешен ще дойде на работа и дали кожата му ще е поруменяла след сутрешния секс. Чуди се дали всички в офиса ще видят, че Нора го е изпратила подобаващо от вкъщи.

Най-накрая Хенинг успява да се отърси от тази мазохистична картина, но не преди да помирише уханието на Нора във въздуха. Кокос и топла кожа. Не си спомня името на лосиона — този, който тя е обичала да си слага, а той просто е обожавал. Но сега около него мирише на кокос. Двамата с дежурния редактор са сами в офиса, но въпреки това му мирише на кокос. Хенинг души въздуха. Защо не може да си спомни името на този лосион?

Уханието изчезва също толкова бързо, колкото се е появило. Той се обляга назад в стола си.

„Морето — казва си Хенинг. — Представи си морето.“

„Проучване“ е хубава дума. А за някои хора е професия. Във всеки сериал има персонаж, който се занимава с това. Проучващ. А ако сериалът е за телевизионен канал или вестник, обикновено тези персонажи са повече от един.

Докато чака останалите си колеги да дойдат на работа, Хенинг прави проучвания. Това е важен процес — може би най-важната задача на един журналист, когато няма какво друго да прави. Трябва да ровиш, да ровиш и пак да ровиш. Жизненоважна информация за случая може да бъде открита в някой странен текст или архивен документ.

Хенинг си спомня един случай, върху който е работил преди години. Тогава още е бил неопитен и това е неговият десети или единадесети смъртен случай. Един свещеник на име Олав Йорстад изчезва в морето, близо до крайбрежието на Сьорланд. Всички знаят колко много Йорстад обича да лови риба, но той познава морето и никога не би излязъл с лодка в лошо време.

След време намират лодката му обърната. Самият Йорстад така и не е открит и всичко сочи към трагичен нещастен случай. Течението най-вероятно е отнесло тялото му в открито море.

Хенинг отразява случая за „Афтенпостен“ и написва стандартна статия, което означава интервюта с членове на семейството, съседи, приятели и богомолци. След като обсъжда статията с редактора си, Хенинг решава да продължи да рови, защото долавя нещо нередно в картината, която всички обрисуват по отношение на Йорстад. В очите на своите богомолци Йорстад е прекрасен свещеник, отличен духовен деец и талантлив оратор; някои дори твърдят, че ги е изцерил, но Хенинг решава да не включва това в статиите си. Подозира, че някои от тези хора просто искат да видят името си във вестника.

Въпреки всички тези хвалби хората рядко споменават ролята на Йорстад като хормайстор и диригент. Всяка църква има хор и всеки свещеник трябва да бъде отличен хорист. Йорстад е бил мъж, който обича дисциплината и това прави хора му добър. Няколко дни след изчезването му и след като пресата е загубила интерес, Хенинг разговаря със сина на Йорстад, Лукас. Обсъждат хора и Хенинг го пита дали е бил член. Лукас му отговаря, че не е бил.

Няколко седмици по-късно Хенинг се опитва да се свърже с член на хора — жена на име Сузане Опсет, която според полицията е един от последните хора, видели свещеника жив. Хенинг я проучва и открива няколко изрезки от вестници, където се споменава нейното име. След това я забелязва на една снимка от началото на 90-те, преди интернет. Пее в хора, а Йорстад дирижираше. Това, което Хенинг отначало не вижда в снимката, но после забелязва, е Лукас, който пее в хора на задния ред.

Лукас го е излъгал, когато му е казал, че никога не е пял в хора. Защо го е излъгал за нещо толкова прозаично? Отговорът е очевиден. Има нещо, свързано с хора, което Лукас не иска Хенинг да разбере.

Така че той започва да рови. Интервюира останалите членове на хора и не след дълго открива, че Лукас е напуснал хора, за да се противопостави на баща си и да го унижи публично. Хорът не е единственото място, където Йорстад е налагал желязна дисциплина. Строгостта му е намирала израз в стотици правила и изисквания, рецитиране на Библията и никакви явни прояви на бащина обич. Освен това Йорстад е сложил край на взаимоотношенията между сина му и едно момиче на негова възраст — Агнес. Йорстад не я одобрявал и не е искал Лукас да си губи времето с нея.

Една вечер, когато баща му го завежда на риболов, Лукас най-накрая освобождава събиралия се през годините гняв. Удря баща си с греблото по главата и го изпраща извън борда. След това преобръща лодката и доплува до брега.