Томас Энгер - Мнима смърт

„Всеки мюсюлманин е субект на ислямското право и за мюсюлманите шериатът е по-важен от всички останали закони. Не е възможна друга интерпретация на исляма.“

Малко след това Хенинг интервюира един социален антрополог от християнския институт „Микелсен“ и тя му обясни, че повечето европейци имат изопачена представа за шериата. Въпреки че той съдържа хилядолетни обичаи и традиции и наистина съществува консенсус относно това как да бъдат интерпретирани законите на Аллах, шериатът не е хомогенен, едносмислен кодекс от писани закони. Теолозите, които интерпретиран Корана и хадисите, решават кое е правилно и кое — грешно. Техните интерпретации се влияят от субективни фактори, като например към кой етнос принадлежат самите те. Повечето норвежци свързват шериата със смъртните наказания в някои мюсюлмански държави. И това невежество се използва съвсем целенасочено.

Социалният антрополог, чието име Хенинг не си спомня в момента, му е показала норвежка интернет страница, на която са изредени законите на шериата и наказанията за нарушаването на всеки един от тях.

„Това е много опростено — обяснила му е тя, сочейки монитора. — Малко хора биха разбрали истинския смисъл на шериата, четейки тази страница. Сигурна съм, че този списък е съставен от хора, които не са теолози. Използват шериата, за да се издигнат в йерархията и да придобият власт. Повечето хора не осъзнават, че в Корана не се отдава голямо значение на наказанията «худуд». Някои теолози дори смятат, че те трябва напълно да се пренебрегнат.“

Интервюто оказва влияние върху Хенинг, защото поставя под съмнение собствените му предразсъдъци по отношение на шериата и мюсюлманите като цяло. И сега, докато разсъждава върху наказанията „худуд“ и убийството на Хенриете Хагерюп, той открива твърде много разминавания. Тя не е мюсюлманка. Не е омъжена за мюсюлманин и не е откраднала нищо, поне доколкото той знае. Въпреки това убиецът е отрязал ръката й.

Хенинг клати глава. Преди няколко години може би е щял да измисли някакво правдоподобно обяснение, но сега е почти напълно убеден, че тук нещо не съвпада. И това е проблемът. Нещата винаги съвпадат. Винаги. Просто трябва да открие най-малкото общо кратно.

Апартаментът на Хенинг му напомня за гаражна разпродажба. Не харесва гаражите. Не знае защо, но му напомнят за коли, бръмчащи двигатели, затворени врати и отчаяни писъци на болка.

Когато са живеели в Кльофта, в гаража на семейство Юл е имало гуми, които е трябвало да бъдат изхвърлени преди години, древни и неизползваеми велосипеди; ръждясали инструменти; сцепени маркучи; чували с плочки за баня; ски, които никой не използва; кутии с боя, четки за боя и дъски, облегнати на стената. Въпреки че бащата на Хенинг никога не се занимавал с колите, които притежава, мястото неизменно мирише на гараж. На бензин и машинно масло.

Миризмата на машинно масло винаги ще му напомня за баща му. Всъщност Хенинг не си спомня много за него, но помни миризмата му. На петнадесет години е, когато баща му внезапно умира. Една сутрин той просто не се събужда. Хенинг е станал рано, защото по-късно има контролно по английски. Планирал е да преговори уроците си, преди останалите членове на семейство да станат от сън, но Трине вече се е събудила. Седи на пода в банята, прегърнала коленете си. Казва му:

— Мъртъв е.

Посочва стената, отвъд която е спалнята на родителите им. Не плаче. Просто повтаря:

— Мъртъв е.

Хенинг си спомня как е почукал на вратата, въпреки че тя е открехната. Вратата на спалнята на родителите му винаги е била затворена. Но не и сега. Баща му лежи вътре с ръце над завивката. Очите му са затворени. Изглежда спокоен. Майка му още спи. Хенинг отива до страната на леглото, където лежи баща му и го поглежда. Изглежда така, сякаш спи. Когато Хенинг го побутва, той не помръдва. Хенинг го побутва отново, този път по-силно.

Майка му се събужда. Отначало се стресва, чудейки се какво прави Хенинг. След това поглежда съпруга си… и изпищява.

Хенинг не си спомня почти нищо от това, което се е случило след този писък. Помни единствено миризмата на машинно масло. Дори в смъртта Якоб Юл мирише на машинно масло.

След закуска, състояща се от две чаши кафе и три бучки захар, Хенинг решава да се захване с работа. Още няма пет и половина, но не вижда смисъл да бездейства.

Когато завива по „Уртегата“, си представя морето. Би трябвало да се чувства изморен, но кафето го е ободрило. Сьолви още не е пристигнала, но Хенинг си я представя съвсем ясно, докато търси магнитната си карта.