Томас Энгер - Мнима смърт

— Хванахте ли мъжа? — пита той, изпреварвайки първия й въпрос.

Двамата с Бругелан се споглеждат.

— Не — отговаря той.

— Знаете ли накъде е побягнал?

— Тук сме, за да разпитаме вас, а не обратното — казва Санлан.

— Няма нищо — намесва се Бругелан и поставя ръка на рамото й. — Разбира се, че иска да знае. Не, не знаем къде е убиецът. Но се надяваме, че ще ни помогнеш да го открием.

— Можете ли да ни кажете какво се случи? — пита Санлан.

Хенинг кимва и започва. Разказва им за интервюто си с Тарик Мархони, за изстрелите, за бягството. Говори тихо и спокойно, въпреки че вътрешностите му кипят. Чувства се странно, преживявайки всичко това отново, описвайки случилото се с думи. Все пак се е разминал на милиметри от смъртта.

— Защо посетихте Мархони? — пита Санлан.

— За да го интервюирам.

— Защо?

— Защо не? Брат му лежи в ареста за убийство, което не е извършил. Тарик познава… познаваше брат си по-добре от всеки друг. Надявам се, че и вие сте се сетили за това.

— Разбира се, че се сетихме — казва Санлан обидено. — Просто не сме стигнали до там.

— Така ли?

— За какво разговаряхте?

— За брат му.

— Можете ли да бъдете малко по-конкретен?

Хенинг театрално докосва слепоочието си с пръст, опитвайки да си спомни. Има целия разговор, записан на диктофона в джоба си, но не възнамерява да им го даде.

— Помолих го да ми разкаже за брат си, за това какво е работил, каква са били взаимоотношенията му с Хенриете Хагерюп — въпроси, които задаваш, за да научиш повече за един човек.

— Той какво отговори?

— Нищо интересно. Не успях да му задам много въпроси.

— Казахте, че брат му лежи в ареста за убийство, което не е извършил. Какво имате предвид? Защо смятате така?

— Защото сериозно се съмнявам, че го е извършил.

— Защо?

— В миналото му няма нищо, което да доказва, че е ревностен поддръжник на наказанията „худуд“, а убийството, доколкото знам, е свързано с тях.

Дълго време Санлан седи неподвижно и го гледа, след което двамата с Бругелан си разменят многозначителни погледи.

— От къде знаете това?

— Просто го знам.

Санлан и Бругелан отново се споглеждат. Хенинг може да се досети какво си мислят.

„Имаме изтичане на информация.“

Санлан се втренчва в него със сините си очи. Хенинг копнее да се удави в един джин с тоник.

— Изглежда знаете много неща.

Твърдението й по-скоро звучи като въпрос. Хенинг свива рамене.

— Или поне сте знаел. „Капитал“, „Афтенпостен“, „Нетависен“, „Новините 123“. Колко статии сте написал досега, Юл? Колко сензационни разкрития сте направил? Нали така ги наричате вие, журналистите?

Раменете на Хенинг се надигат в подготовка за поредното свиване.

— Винаги съм готов да помогна на полицията с едно-две важни разкрития.

Санлан се усмихва. Хенинг за първи път вижда усмивката й. Перфектни зъби. Червен, апетитен език. Предполага, че Бругелан го е вкусвал.

„Не — мисли си той. — Тя не е толкова глупава.“

— И отново се оказвате в центъра на разследване, но този път в ролята на свидетел. Какво е чувството?

— Да не би да искате да започнете втора кариера в НРК Спортен?

— Струва ми се, че ще приключим много по-бързо, ако не прибягваме до сарказъм, Хенинг — казва Бругелан и го поглежда приятелски.

Хенинг кимва и признава пред себе си, че този път Бругелан е прав.

— Бих казал, че преживяването е ново за мен — започва Хенинг, този път малко по-учтиво. — Виждал съм много неща през живота си. Грабежи, намушквания, два автогола на един играч в същия мач… Но когато човекът, с когото току-що съм разговарял и който току-що ми е предложил чаша мляко, е застрелян два пъти в гърдите и един път в главата… чувството е доста странно.

— Мляко?

— Обезмаслено.

Бругелан кимва и се усмихва.

— Успя ли да зърнеш убиеца?

Хенинг се замисля.

— Всичко се случи толкова бързо.

— Мозъкът може да запомни много информация за нещо, което си зърнал за частица от секундата. Помисли отново. Опитай се да си спомниш.

Хенинг опитва. И изведнъж черупката се пропуква. Вижда нещо. Лице. Овално лице. Брада. Която не покрива цялото лице, а само областта около устата. В квадрат. Гъсти бакенбарди.

Казва им. И описва нещо друго: устните му. Леко изкривени наляво. „Бругелан е прав — мисли си той. — Да не повярва човек. Бярне Бругелан, всеизвестният чекиджия, е прав.“

— Видяхте ли какво оръжие използва убиецът? — пита го Санлан.

— Не.

— Сигурен ли сте?