Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Имаше време, когато поради силно развитото шесто чувство, спестяващо много неприятности на талантливите криминалисти, по тила й биха плъзнали тръпки. За доказателство колко много се беше отдалечила от предишната Карол Джордан можеше да послужи това, че изобщо не усещаше чуждия поглед, който следеше търпеливо всяко нейно движение.

Роб Морисън отново погледна часовника си, после извади и телефона си, за да се убеди, че не е сгрешил. 6 часа и 58 минути. На новата шефка й оставаше много малко време да направи добро впечатление през първия ден на новото работно място. Но той още не бе успял да се наслади на самодоволството си, когато потракването на токчета по плочите на пода го накара да застане нащрек — някой идваше от входа към улицата, а не откъм подземния паркинг. Той се обърна рязко и я видя — по шлифера й блестяха дъждовни капки, обувките й бяха опръскани с кал. Мари Мейдър, която щеше да заема занапред ръководен пост, равен на неговия в служебната йерархия — той беше оперативен директор, а тя — директор по маркетинга.

— Добро утро, Роб — тя прехвърли чантата с лаптопа си на същото рамо, на което носеше и дамската си чанта, за да може да се ръкува с него. — Благодаря, че отдели време да ми помогнеш да се ориентирам.

— Реших, че ще е по-добре да започнем без усложнения — той успя да изцеди една полуусмивка, която пропъди киселото му изражение. — Нали ни предстои да работим като два коня в един впряг, влачейки след себе си внушителната колесница, наречена „Телит Комюникейшънс“.

Проблясъкът на изненада, която екстравагантното сравнение в забележката му породи у нея, го изпълни със задоволство.

Приятно му беше да разбива традиционното предположение, че културата е чужда на човек, комуто е поверено оперативното ръководство на компания за мобилни комуникации.

— Пеш ли дойде?

Тя отръска блестящите дъждовни капки от гъстата си, руса, късо подстригана коса и посочи с глава към улицата отвън.

— Живея само на пет минути от началната спирка на трамвая, затова винаги успявам да си намеря къде да седна. По-приятно ми е да започвам деня така, вместо да се боря с движението в най-натоварения утринен час — когато се усмихнеше, носът й се набръчкваше, като че ли долавяше някаква съблазнителна миризма. Роб реши, че от естетическа гледна точка беше решително за предпочитане в сравнение с предшественика си, Джаред Камал. — И така, какво следва?

— Ще ти осигурим карти за достъп. След това ще те заведа на основния етаж — и ще направим обиколка, в която аз ще съм екскурзовод.

Докато говореше, Роб я поведе към работния пулт на охраната, поставил ръка на лакътя й, и долови пикантния цветен аромат, който тя излъчваше въпреки пътуването в трамвая и брадфийлдския дъжд. Ако се справяше и с работата си толкова добре, колкото с освежаването на атмосферата около себе си, Роб можеше да очаква значително подобрение на деловия си живот.

След няколко минути двамата излязоха от асансьора и се озоваха директно на етажа, където работеха специалистите по продажбите. По това време на деня осветлението тук беше слабо.

— Хората от персонала сами задействат осветлението на работните си места. Това им създава илюзия за контрол, а на нас дава възможността бързо и лесно да преценяваме кой работи в действителност — Роб я поведе напряко през помещението.

— Някой е подранил — Мари кимна към един кръг от по-силна светлина в далечния ъгъл.

Роб потърка с ръка брадичката си.

— Това е Гарет Тейлър — лицето му придоби стандартно натъжен израз. — Наскоро загуби семейството си.

Лично той вече бе свикнал с мисълта за скръбта, сполетяла Гарет. Време беше той да продължи напред, да приеме новия си живот. Но Роб съзнаваше, че малцина са на неговото мнение, затова си мълчеше, когато се събираше с колеги край автомата за вода, и се задоволяваше да изсумти нещо в знак на съгласие, когато останалите изпадаха в поредния си пристъп на тема „горкият Гарет“.

Изражението на Мари омекна.

— Горкият човек. Какво се е случило?

— Автомобилна катастрофа. Жена му и двете му деца загинали на място — Роб продължаваше напред, без да хвърли дори поглед към опечаления си колега.

Мари спря за секунда, после го догони.

— И той е тук толкова рано сутринта?

Роб сви рамене.

— Казва, че предпочита да бъде тук, вместо да се взира в стените на дома си. Нямам никакви възражения. Искам да кажа, оттогава минаха три-четири месеца — той се извърна и й отправи мрачна усмивка. — Ако обаче му хрумне да поиска допълнителен отпуск за изработени часове в извънработно време, добре ще ни прекара.