Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Нова точка за отмятане в списъка, който той водеше наум. Важно бе да си организиран.

Той вярваше в организираността, в необходимостта да бъдеш подготвен и да вземаш предпазни мерки. Многото време, което бе минало, откакто онази кучка бе провалила плановете му, би накарало един страничен наблюдател да реши, че се е отказал от своята мисия. Колко дълбоко би сгрешил този страничен наблюдател! Първо се беше наложило да разчисти мръсотията, останала след нея. Това отне смешно много време и той я винеше за всяка секунда от него. А после трябваше да си изясни целите.

Беше обмислял варианта да си купи онова, което искаше — както бе постъпвал баща му. Но колкото и покорни да бяха азиатките, появата с такава жена в обществото създаваше нежелано впечатление. Това бе крещящ символ на неадекватност, перверзия, провал. Същото се отнасяше и до доставяните по поръчка съпруги от бившия Съветски съюз. Подчертаният акцент, изрусените коси, престъпните наклонности, набити в тях като кал под ноктите — такива неща не бяха за него. Не можеш да се появиш с такава жена пред колегите си и да очакваш да те уважават.

После бе прехвърлил възможностите за запознанство по интернет. Проблемът бе там, че в такива случаи човек купуваше котка в чувал. Само че на него не му трябваше котка в спалния чувал. Изкиска се на собственото си остроумие, на усета си към езика. Знаеше, че хората се възхищават на това му качество. А що се отнася до запознанствата по интернет, далеч по-неприятната им страна бяха малкото варианти за измъкване, ако нещата се объркаха. Защото в тези случаи зад теб остава ясна и широка следа. Необходими бяха много усилия, умения и възможности, за да останеш наистина анонимен онлайн. Опасността от разкриване заради секундно невнимание или грешка беше прекалено голяма, за да е склонен да я приеме. А пък и в такъв случай, ако всичко се провалеше, той не би могъл да я принуди да плати за провала си. Тя просто щеше да се върне към предишния си живот, сякаш нищо не се е случило. Тя щеше да победи.

А той не би допуснал това. Трябваше да има и друг начин. Затова разработи своя план. Затова и му отне толкова много време да стигне до този етап. Трябваше да разработи стратегия, после да я прецени във всички възможни аспекти, после да се заеме със своите проучвания. Едва сега беше готов да пристъпи към действие.

Избра дрехи, придаващи му анонимност — черни джинси, купени от обикновена верига магазини и спортна блуза с яка; завърза внимателно връзките на високите черни кубинки с метални върхове — за всеки случай. Когато слезе долу, си запари чаша зелен чай и изяде една ябълка. После отиде в гаража, за да се убеди отново, че всичко е наред. Фризерът беше изключен, с вдигнат капак, готов да поеме новото си съдържание. Предварително нарязани парчета самозалепваща лента висяха от ръба на една лавица. Върху ниска масичка бяха подредени белезници, електрошоков пистолет, корда за окачване на картини и една ролка изолирбанд. Той облече непромокаемото си яке и натъпка вещите по джобовете си. Накрая взе едно метално куфарче и тръгна обратно към кухнята.

Четвърта и пета точка — отметнати.

Огледа отново гаража и забеляза, че последния път, когато бе влизал тук, беше внесъл с обувките си сухи листа. Въздъхна, остави куфарчето и отиде да вземе метла и лопата. Това е женска работа, каза си той нетърпеливо. Но ако днес всичко се развиеше както трябва, скоро тук щеше да има жена, която да я върши.

Ден двайсет и четвърти

Доктор Тони Хил се поразмърда на стола си и се опита да не гледа опустошеното й лице.

— Когато се сетиш за Карол Джордан, каква е първата ти мисъл?

Крис Дивайн, формално все още сержант от криминалната полиция в Брадфийлд, приведе глава към него, сякаш леко недочуваше.

— Когато ти се сетиш за Карол Джордан, каква е първата ти мисъл?

В тона й се долавяше съзнателно желание да го подразни. Тони прецени правилно, че това е опит да промени темата на разговора.

— Опитвам се да не мисля за Карол.

Макар че положи усилие, не успя да попречи на тъгата си да изплува на повърхността.

— А може би трябва да го правиш. Може би имаш по-голяма нужда от мен да се върнеш назад.

Докато говореха, в стаята се беше смрачило. Навън денят умираше, но светлината вътре сякаш се стапяше още по-бързо. Тъй като тя не можеше да го види, този път той можеше да си позволи лицето му да издаде истинските му чувства. Изражението му бе пълна противоположност на безгрижния му тон.