Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Е, за какво става дума?

Карол извади писмото на Тони от чантата си.

— Опасявам се, че влязох тук с измама. Вече не работя в полицията. Работя за адвокат Бронуен Скот, специалист по углавни дела.

Маги се приведе напред и понечи да заговори. Но Карол вдигна ръка.

— Моля ви, изслушайте ме — Маги се отпусна обратно на стола си, но вече не се усмихваше.

Карол премина незабавно към основното.

— Снощи Тони Хил е бил арестуван по подозрение, че е извършил две убийства. Вие познавате Тони. Знаете колко абсурдно е подобно твърдение. Но съществуват косвени доказателства, както и една дама, криминален инспектор, решила, че за нея това е пътят към славата. Аз работя с неговия адвокат, за да докажем невинността му — тя побутна писмото по бюрото към Маги. — Той моли за помощта ви.

Маги изглеждаше зашеметена.

— Тони? Арестуван? Сигурна ли сте?

— Идвам от участъка на Скенфрит Стрийт. Знам, че е трудно да се повярва.

— Трудно да се повярва ли? Та това е някакъв сюрреализъм. Не познавам човек, по-способен да проявява съчувствие от него. Представата, че може да убие умишлено някого, е смехотворна.

— За съжаление не всички го познават така, както ние с вас. А той, за разлика от повечето хора, не е лесен за разбиране.

Маги се изсмя кратко.

— Дума да няма. И все пак… Когато работа тук, човек си мисли, че вече нищо не може да го изненада. А вие идвате и ми съобщавате, че подозират Тони Хил в убийство. Невероятно. Горкият Тони — тя взе писмото и избута очилата нагоре по носа си. Прочете го внимателно, после го остави на бюрото. — Добре. Имаме някои проблеми, заради защитата на личните данни. Не мога да ви осигуря достъп до дневника с инцидентите, защото сме задължени да не разгласяваме нищо, свързано с пациентите и персонала. Но тъй като разполагам с разрешението на Тони, предполагам, че ще мога да ви дам копия от записки, свързани с него, като преди това залича имената на споменаваните пациенти. Това достатъчно ли е за нуждите ви?

Карол кимна.

— Нямам нужда от много подробности. Интересуват ме единствено датите и естеството на инцидента.

Маги кимна. После придърпа клавиатурата към себе си и заблъска със сила по клавишите, като човек, учил се да пише на едновремешна пишеща машина. От време на време тя спираше и потриваше чело с върха на пръстите си.

— Какъв късмет, че в наши дни всичко се намира онлайн — измърмори тя. — И то в такъв вид, че може да се търси в текста.

След още няколко минути тя каза:

— Ще прехвърля записките за всички инциденти, свързани с Тони, в отделен документ, после ще прегледам текста, за да проверя да няма описания, по които могат да бъдат идентифицирани пациентите, и ще ви разпечатам текста. Добре ли е така?

Карол кимна.

— Отлично.

Върхът на езика на Маги се плъзна между устните й, докато тя се занимаваше съсредоточено с работата си. Накрая вдигна очи към Карол и се усмихна.

— Готово. Случаите са четири. Знаете за онзи с коляното, нали?

Водовъртеж на забравени чувства повлече внезапно Карол.

Спомняше си ясно нападението с брадвата, заради което Тони лежа в болница, и всичко, което последва. Тук заличаването на имена нямаше да помогне. Името на Лойд Алън бе запечатано дълбоко в съзнанието й.

— Работех с него по онова време — каза тя спокойно, прикривайки вълнението си.

Точно в този момент вратата зад нея рязко се отвори. Карол се извърна навреме, за да види появата на Ейдън Харт, клиничен директор на „Брадфийлд Мур“. За последен път го бе виждала поне преди година, а времето решително не беше на негова страна. Като че ли не беше напълнял, и все пак, по някакъв начин лицето му беше подпухнало, линията на челюстта се губеше в надиплена плът. Макар че наскоро бе навършил четиридесет, между веждите му се бяха врязали дълбоки бръчки, бялото на очите му жълтееше, като на човек с чернодробни проблеми. Карол никога не го беше имала за привлекателен — особено като се вземеше предвид онова, което знаеше за него — но сега той й се стори направо отблъскващ.

— Какво, по дяволите, става тук? — попита той. Уменията му да задава въпроси бяха доста незадоволителни за психолог.

Маги очевидно беше навикнала на войнственото му поведение.

— Просто събирам едни сведения, за които е помолил доктор Хил — каза тя спокойно.

— Кой ви е разрешил? — Харт пристъпи по-навътре в стаята, сякаш искаше с ръста си и размерите на едрото си тяло да подчертае надмощието си над жените.

Маги не се впечатли. Тя вдигна писмото на Тони и го размаха пред Харт.