Томас Энгер - Фантомна болка

„Два месеца — мисли си Хенинг. — Не мога да чакам толкова дълго.“

— Според теб какво може да убие един иначе здрав четиридесет и две годишен мъж толкова внезапно? На теория?

— Зависи от това какво имаш предвид под „иначе здрав“. Всеки човек може да страда от фатално заболяване, без да осъзнава това. Като например електрически дефект на сърцето. Тогава само експертна медицинска помощ в близките няколко минути може да спаси живота ти. Подобни неща са рядкост, но се случват.

— Звучи ужасно.

— Може да се спука някоя артерия в мозъка. Или артерия в гръдния кош или стомаха. Обикновено причина за това е кръвоносен съд, увреден от някакво заболяване, но един напълно здрав кръвоносен съд също може да се спука. Възможно е да се образува тромб в някоя главна артерия в мозъка или сърцето. Да се получи внезапен кръвоизлив в мозъка…

— Разбирам — казва Хенинг и се замисля. — Преди да умре, Туре Пули не можеше да си поеме дъх. Това симптом ли е на някое от състоянията, които изброи?

— Възможно е.

— Ами ако ти кажа, че той изглеждаше така, сякаш не може да контролира мускулите си? Какво ще си помислиш?

— Че смъртта му може да е била причинена от много неща. Възможно е да е бил отровен, въпреки че в този случай това ми се струва малко вероятно.

— Защо?

— Защото е умрял в затвора.

— Да — казва Хенинг. — Но ако се окаже, че е бил отровен, как ще установите това?

— Не съм сигурна, че ще можем.

— Но ако подозирате отравяне?

— Ще помолим Института по съдебна токсикология да извърши допълнителни изследвания. Те никога не присъстват на самата аутопсия, а само се произнасят върху резултатите. Но ако се окаже, че наистина става дума за отравяне, според мен най-вероятно е бил някакъв невротоксин.

— Точно преди да умре, Пули не можеше да диша и да се движи.

— Точно така — отговаря бавно д-р Умдал.

— Какво има? — пита Хенинг, доловил колебанието в гласа й.

— Нищо. Просто си мислех, че ако, и наблягам на думата „ако“, става дума за отравяне, може би веществото е било някаква комбинация от невро и кардиотоксин. Но тези предположения са загуба на време. Първо трябва да направим аутопсията.

— Напълно съм съгласен. Аз също нямам намерение да публикувам предположения във вестника си. Но колко вида подобни отрови съществуват според теб?

— О, много. Десетки. Стотици. От Института по съдебна токсикология могат да ти дадат много по-изчерпателен отговор на този въпрос. Той вече е част от Института по обществено здраве, между другото. Пълното му име е Департамент по съдебна токсикология и изследване на забранени вещества.

— Ок, ще им звънна.

— Направи го.

— Как ще изглежда тялото, ако е било отровено?

— Един чист невротоксин, който парализира дихателната система, причинява задушаване, докато сърцето все още бие. В такъв случай кожата най-вероятно ще посинее. Ако говорим за комбинация от невро и кардиотоксин, която причинява както дихателен, така и сърдечен колапс, най-вероятно няма да има никакви външни следи… с изключение може би на следи от задушаване, но само ако дихателната система е била засегната, преди сърцето да спре.

— Ясно — казва Хенинг. — Май ще трябва да изчакаме резултатите от аутопсията.

— Точно така.

— Много ти благодаря за помощта.

— Няма нищо.

Хенинг затваря и вдига глава. На монитора пред него Пули гледа към Бренден. Има нещо наранено в очите му.

Хенинг потреперва. Не знае защо, но този поглед смразява кръвта му.

Ивер Гюнешен поглежда часовника си. Кент Хари Хансен закъснява с двадесет и пет минути. Ивер е разследвал много случаи, при които в последния момент източникът се разколебава и решава да не дойде на срещата. Едно интервю може да има сериозни последствия, особено ако думите ти предизвикат скандал, независимо дали си ги казал или не.

Но това разколебаване е странно в случая, защото по телефона Хансен му е казал, че с удоволствие ще говори за Туре, стига да се срещнат някъде в Сагене, близо до апартамента му. Точно затова Ивер чака в ресторант „Ла Каса Списери“, който го изкушава с приятна миризма на храна.

Накрая той не издържа и си поръчва сандвич и бира от сервитьорката, която отвръща на топлия му поглед с усмивка. „Трябва да доведа Нора тук“ — мисли си той. Мястото изглежда като механа, с тези голи бели стени, големи червени плочки на пода и карирани покривки на масите.

Тя най-накрая е вдигнала телефона си, слава богу. Съгласила се да отидат на ресторант и после на кино, защото това звучало „сладуранско“.