Томас Энгер - Фантомна болка

Хенинг прочиства гърлото си.

— Един от хората, присъствали в стаята по време на смъртта на Пули, е изчезнал.

Двамата се втренчват изненадано в него.

— Как така изчезнал? Имаш предвид, че е избягал? — пита Хайди.

— Още никой не знае. Току-що говорих с полицията. Трябвало е още снощи да се яви в участъка, за да даде показания, но никой не го е виждал от вчера. От смъртта на Пули.

— Полицаите подозират ли го в нещо?

— В момента не. Но много искат да знаят какво прави и къде е.

— Как се казва?

— Турлайф Бренден. Оператор.

— Може би е изпаднал в нервна криза или нещо такова — обажда се Ивер.

— Опитен оператор, снимал войни и зверства по целия свят? Да изпадне в нервна криза само защото е видял как Туре Пули умира?

Ивер не казва нищо.

— Освен това живее с приятелката си и с двете им деца — добавя Хенинг.

— Може би изчезването му няма нищо общо със смъртта на Пули — казва Хайди.

— Така е. Но все пак съвпадението е невероятно.

Хайди отбелязва нещо в бележника си.

— Оо — казва тя. — Имаме нужда от сензация, момчета. От истински новини. Отдавна не сме публикували такива.

Ивер Гюнешен слага още една димяща чаша кафе на бюрото си и сяда. Проверява пощата си и вижда, че е получил десетина имейла, но нито един от тях не е от Нора. Винаги си казват едно „здрасти“ сутрин, особено ако не са прекарали нощта заедно. Но тя още не е отговорила на краткия имейл, които й е изпратил, преди Хенинг да се появи. Ивер предполага, че още му е сърдита за снощи и проверява мобилния си телефон. Никакви съобщения.

Набира номера й и натиска зелената слушалка. Оставя телефона да звъни дълго време, но никой не вдига. „Не ми е сърдита, а направо бясна“ — мисли си Ивер и решава да й остави съобщение на гласовата поща. Преди това се оглежда, за да се увери, че наблизо няма никого. Чува сигнала и започва:

— Здрасти, аз съм. Исках да те питам за довечера. Ако нямаш планове, какво ще кажеш да отидем на кино? Или на ресторант? Някое хубаво местенце в центъра? Това би било… хубаво. Понеже снощи не успях и… ъъъ…

Ивер вдига глава и вижда Хенинг, който излиза от тоалетната.

— Ами… добре, обади ми се. Или ми прати имейл. Ок. До скоро.

Ивер затваря точно когато Хенинг сяда. Ивер го поглежда.

— От къде разбра, че Бренден е изчезнал? — пита той.

Хенинг вдига глава.

— Вчера не беше на работа — продължава Ивер.

Хенинг мълчи.

— От къде разбра, че има приятелка и две деца и че е снимал войни и зверства по целия свят? Как си успял да откриеш всичко това?

Хенинг го гледа няколко секунди, след което казва:

— Не е твоя работа.

— Не е моя работа?

— Аз питам ли те откъде получаваш информацията си?

— Не, но…

— Точно така. Искаш ли да обсъдим как можем да развием тази история?

Ивер се колебае, но после кимва.

— Що се отнася до Туре Пули — започва Хенинг, — ченгетата ще изчакат доклада от аутопсията, преди да предприемат каквото и да било. Твърде рано е да обявят Бренден за издирване. Но ние трябва да поговорим с някой от TV2.

— Познавам Гури Палме — казва Ивер. — Мога да се опитам да поговоря с нея.

Хенинг го гледа няколко секунди.

— Добре. Аз ще се опитам да се свържа със семейството на Бренден. Ако още не са си назначили официален говорител. В днешно време всички правят това. Дискът в теб ли е?

Ивер се оглежда.

— Защо?

— Искам да изгледам записа още веднъж.

— Добре, но бъди дискретен. Не искам никой друг да научава за него.

— Разбира се. Имаме ли нещо, с което да нахраним чудовището?

— Какво ще кажеш за погребението на Пули? Ще бъде интересна смес от знаменитости и престъпници.

— Да, но няма как предварително да знаем кой ще дойде и кой не, а имаме нужда от нещо още днес. Освен това ще отнеме доста време.

— Да. Глупава идея.

— Не, трябва да отидем. Но ако искаме да разнищим този случай, трябва да говорим с няколко човека. Един от тях е Кент Хари Хансен — управителят на фитнеса, където Пули е тренирал и където се мотаят повечето му приятели.

— Ок. Ще се опитам да се свържа с него.

— Добре. Ако искаш да говориш с Хансен на четири очи, по-добре го направи далече от фитнеса. Онези момчета не си падат по посещения от пресата. Всъщност… препоръчвам ти да стъпваш много внимателно там.

— Интервюирал съм подобни хора и преди.

— Да, знам. Разпознавам погледа, който виждам в очите ти — онзи, който сякаш казва „Аз съм неуязвим, защото съм журналист.“ Но ще изчезне след първия ритник в главата, гарантирам ти.