Томас Энгер - Фантомна болка

Осъзнава, че скоро идва краят на седмицата. Хората, върнали се от летните си ваканции, вече се чудят кога да заминат, за да подготвят хижите си за зимния сезон. Някои дори ще останат по-дълго, защото обичат ярките есенни цветове и прохладния, мек климат. „През уикенда ще има много повече движение“ — мисли си Турлайф. Следователно трябва да купи храна, която да му стигне за два дни, може би повече.

Излиза от хижата по същия начин, както е влязъл — през кухнята, мазето и барачката за дърва. Свежият планински въздух милва кожата на лицето му. Турлайф тръгва надолу към главния път и към това, което в пристъп на великодушие би нарекъл центъра на Устаусет. Изкачва сивите бетонни стъпала и влиза в магазина. Първият щанд е отрупан с всякакви полезни инструменти: лопати, брадви, бойлери, ботуши, обувки за сняг — въпреки че той е на няколко месеца разстояние.

Първото нещо, което Турлайф прави, е да провери вестниците. Смъртта на Туре Пули е окупирала първите страници на „Дагбладет“, „Афтенпостен“ и „Бергенс Тиденде“. Единствено местният седмичник има различна водеща новина — нарастването на броя на грабежите от хижи в Устаусет и Хаугастьол. Стомахът на Турлайф се свива болезнено, но той опитва да се успокои, разхождайки се между щандовете, стиснал своята пазарска кошница. Междувременно слага в нея един хляб, кутия крема сирене, две бутилки натурален сок и един голям млечен шоколад. Взима и два вестника на излизане и благодари на касиера, който му подава касовата бележка.

Точно преди да излезе, той спира и се обръща.

— Извинете, знаете ли дали наблизо има уличен телефон?

Мъжът се смее.

— Не, нямаме такива в Устаусет.

— Мислех, че има навсякъде.

— Вече не.

— Е, да, предполагам, че сте прав. Проблемът е, че забравих мобилния си телефон. Тук някъде могат ли да се правят обаждания, ако се наложи?

— Можете да опитате в хотела, ако искате — отговаря мъжът, продължавайки да се усмихва.

— Благодаря ви.

Турлайф слиза по стъпалата на магазина и се насочва към главния вход на хотела. Когато стига, вижда, че вратата е заключена. Все пак опитва да я отвори, но без резултат. Притиска лицето си в стъклото, но не вижда никакво движение вътре.

— По дяволите! — възкликва той и се оглежда, чудейки се какво да прави сега. Как е възможно един хотел да бъде затворен посред бял ден? Чувствайки се разочарован и гузен заради Елизабет, той се връща в хижата и си намазва две филии хляб с крема сирене. Докато яде, Турлайф прочита двата вестника, но не открива нищо, което да му подскаже, че полицаите смятат смъртта на Пули за насилствена. Но това не означава нищо. „Ако искам да разбера какво се случва — мисли си Турлайф, — трябва да опитам нещо друго.“

Хайди Шус става, когато Ивер и Хенинг се връщат в новинарския отдел и се насочват към опашката от ранобудници пред кафемашината. Хенинг предварително знае какво ще каже тя, но въпреки това я оставя да направи първата си ръководна грешка за деня.

— Къде бяхте? — пита тя, пресичайки пътя им.

— Излязохме да изпушим по една цигара — отговаря Хенинг.

— Какво каза?

— Извинявай, Хайди — обажда се Ивер и вдига ръце. — Аз съм виновен. Двамата с Хенинг проведохме един кратък разговор, за да се подготвим за сутрешната планьорка с теб.

— Планьорката трябваше да започне преди десет минути! И не става въпрос само за мен, а за всички останали в отдела. Да губите времето на колегите си свидетелства за пълна липса на уважение.

— Да, знаем. Извинявай. Няма да се повтори.

Хайди насочва вниманието си към Хенинг.

— Какво правиш тук? Нали си в отпуска?

— Да, но реших, че предпочитам да бъда тук — отговаря той, без каквото и да било усилие да прикрие иронията в гласа си. С периферното си зрение вижда усмивката на Ивер.

— Добре. Сега готови ли сте? Свършихте ли своя малък разговор?

— Да.

— Чудесно. Хенинг, ще дойдеш ли на планьорката?

— Разбира се. Това е най-важната част от деня. Но може ли първо да проведа един кратък телефонен разговор?

— С кого?

— Няма да се бавя.

Тя поглежда часовника си и въздъхва.

— Добре. Но бъди кратък.

Когато Хенинг влиза в стаята за съвещания, Ивер и Хайди са сами.

— И така — започва Хайди. — Кажете ми какво правите по случая Туре Пули.

Хенинг и Ивер се споглеждат.

— Докладът от аутопсията ще бъде готов по-късно днес — казва Ивер.

— Ок. Нещо друго?

Двамата мълчат.

— Това ли е всичко? — пита тя с подозрителен тон.