Томас Энгер - Фантомна болка

— Удобно?

— Знам, че сутрешната планьорка започва след малко, но искам да ти покажа нещо преди това. Какво ще кажеш?

Хенинг свива рамене, по-скоро иска да звънне на Бярне Бругелан, за да го попита дали Турлайф Бренден още е в неизвестност, но решава, че това може да почака.

— Защо не — казва той.

— Супер! Ела!

Ивер взима един диск и бързо се насочва към кафе-машината, пред която се е оформила дълга опашка от сънени журналисти. Хенинг се опитва да върви нормално, за да избегне неудобните въпроси, на които не иска да отговаря.

Влизат в една от малките стаи за срещи и интервюта — само четири стола около кръгла маса. До стената има компютър. Ивер затваря вратата, отива до компютъра и премества мишката, за да събуди монитора. Набира името и паролата си и натиска Enter.

— Моля те, седни — казва Ивер. — Хора, които стоят прави, ме изнервят.

Хенинг се подчинява.

— Какво искаш да ми покажеш? — пита той.

— Почакай малко.

Ивер вкарва диска в компютъра и кликва върху иконата, появила се в долния десен ъгъл на екрана. Барабани с пръсти по масата, докато чака файлът да се отвори. Скоро екранът се изпълва от светлина, идваща от праг. Хенинг вижда познато женско лице от дясната страна на вратата. И след това осъзнава какво гледа.

— Как, по дяволите, се докопа до това?

— Не мога да ти разкрия тази информация — усмихва се Ивер, без да сваля очи от Гури Палме. Хенинг е принуден да признае, че е впечатлен.

— Коя версия е това? — пита той. Усмивката на световен шампион замръзва на лицето на Ивер, сякаш е била залепена там.

— Какво имаш предвид?

— От телевизията пипали ли са нещо?

— Не, това е немонтиран материал. Или поне така мисля. На този диск са кадрите, заснети от едната камера. Доколкото разбрах, другият запис е бил повреден.

Масивното тяло на Туре Пули идва на фокус. Той носи джинси и тясна тениска. Стиска ръката на Гури Палме, която е почти изцяло извън кадър. Хенинг вижда, че носи тъмносив панталон и късо велурено яке. Камерата се накланя и деколтето й се появява в кадър. Пули не се усмихва. Първоначално гледа Палме в очите, но после се поддава на изкушението и погледът му се спуска надолу.

Палме го въвежда в стаята. Пули спира и се ръкува с мъж от екипа на телевизията. „Възможно ли е това да е Турлайф Бренден?“ — чуди се Хенинг и вижда как мъжът помага на Пули да седне, след което закача микрофон за тениската му и включва кабела в камерата. След това моли Пули да се премести малко надясно. От този момент нататък камерата се фокусира единствено върху Пули.

— Готов ли сте да започнем? — пита Палме. — Искате ли чаша вода?

Пули не отговаря. „Изглежда нервен“ — мисли си Хенинг, гледайки неспокойните му очи.

— Туре Пули, благодаря ви, че се съгласихте да говорите пред нашата телевизия.

Главата на Пули се накланя напред, но той продължава да мълчи.

— Осъдиха ви за убийство, но вие настоявате, че сте невинен и че някой ви е натопил. Кой?

Пули не отговаря. Хенинг се накланя напред. Гравитацията сякаш натиска главата на Пули надолу. Той започва да се олюлява. Хенинг вижда страх в очите му, след което искрата в тях угасва. Ивер увеличава звука.

— Пули, добре ли сте?

Той започва да се люлее напред-назад. Тялото му се изопва и лицето му посинява. Започва да се гърчи. Камерата се фокусира върху лицето му. Конвулсиите стават още по-мощни и Пули се свлича на дивана. Изведнъж тялото му застива. Очите му се изцъклят.

— Туфе, какво правиш, по дяволите? Продължавай да снимаш!

Ивер започва да се смее.

— Какво? — пита Хенинг.

— Ще трябва да изрежат това.

— Кое?

— Когато казва на Туфе, или както там се казва, да продължава да снима.

След смъртта на Пули настава паника. Хенинг чува виковете на Гури Палме:

— Той припадна! Припадна!

Тя блъска с юмруци по вратата. Малко след това в стаята нахлува надзирател, който нарежда на всички да напуснат. Палме започва да спори с Кнут Улав Нордбьо, влязъл по петите на надзирателя.

— Трябва да излезем от тук!

— Трябва да се обадим на бърза помощ… на полицията… те… аз…

— Да, но първо ще излезем!

Камерата се накланя, след което образът изчезва. Ивер оставя диска да се върти още няколко секунди, след което го спира.

— Не беше много дълго — казва той и издиша шумно. До ноздрите на Хенинг достига горчива миризма на старо кафе и цигари Pall Mall.

— Какво мислиш? — пита Ивер.

Хенинг го поглежда. Чувства се странно, затворен в тази малка стая с Ивер, обсъждайки случай с него. Обляга се с лакти на масата и отговаря: