Томас Энгер - Фантомна болка

— Не съм сигурен.

Замисля се за Турлайф Бренден и добавя:

— Не виждам какво друго можем да направим по отношение на смъртта на Пули, освен да изчакаме резултатите от аутопсията. Видях, че вчера си се справил с всичко останало.

— Значи си ги прочел — казва Ивер и се усмихва щастливо.

Хенинг не отговаря.

— Но случаят на Пули — започва Хенинг и веднага осъзнава, че е стигнал твърде далече, за да се откаже сега. Това решение кара сърцето му да ускори ритъма си.

— Говориш за обжалването? — пита Ивер.

— Да. Или по-скоро за причината да има обжалване. Струва ми се, че трябва да преразгледаме случая Туре Пули от самото начало — казва Хенинг, изненадан от решимостта в гласа си.

— Какво имаш предвид?

За втори път след смъртта на Пули, Хенинг си спомня неговите думи от срещата им в затвора: „Гарантирам ти, че знам неща, които ще те заинтригуват.“ И колкото повече мисли за това, толкова повече се убеждава, че Пули не го е лъгал и не се е опитвал да го измами. Човешко е да споменаваш мъртвите с добро, но Хенинг е сигурен, че Пули е знаел нещо важно. Освен това е познавал много хора и може би е споделил това нещо с някои от тях. „Ако искам да разбера какво е знаел — мисли си Хенинг, — трябва да опозная Пули по-добре.“

— Той винаги е настоявал, че е невинен — казва Хенинг.

Ивер се усмихва снизходително.

— Не ми се вярва — отговаря той.

— Ами ако е казвал истината?

— Човек като Пули? Малко вероятно. Ами онези деветнадесет минути, които не може да обясни?

— Да, знам за тях, но в цялата тази работа има няколко много подозрителни неща.

— Като например?

— Като например защо един събирач на дългове, който не е използвал бокса си от години, ще го вземе със себе си на среща, на която възнамерява да води мирни преговори?

— За всеки случай.

— Говоря сериозно, Ивер.

— Добре, защо ще го прави?

Хенинг понечва да каже нещо, но се разколебава.

— Не казвам, че Пули е невинен, но едно преразглеждане на случая няма да навреди. Има нещо нередно в цялата тази работа.

Ивер се почесва по брадата.

— Ще ни отнеме страшно много време, Хенинг. А освен това не знаем дали ще доведе до някакъв резултат. И може би ще разстроим доста хора.

— Знам, но си струва да го направим именно по тази причина.

Ивер го поглежда скептично.

— Защо изведнъж това е толкова важно за теб? — пита той.

Хенинг не отговаря веднага.

— Просто смятам, че може да се получи интересна история — казва той. — И… не мисля, че мога да се справя сам.

Ивер го зяпва. Хенинг невъзмутимо отвръща на погледа му. Известно време двамата мълчат.

— Освен това си ми длъжник — обявява Хенинг.

— Какво?! — възкликва Ивер.

— Случаят Хенриете Хагерюп — напомня му Хенинг. — Предоставих ти го опакован като подарък и вързан с панделка. Знам, че този случай отвори много врати за теб. Колко предложения за работа получи след него? Знам за две, но може би през лятото си получил още няколко.

Ивер го зяпва изумено.

— Но не се тревожи — казва му Хенинг. — Ще направя това с или без твоята помощ.

Турлайф се събужда стреснато. Оглежда се, но не разпознава нищо.

След това си спомня къде се намира.

Бързо се отвива, сяда в леглото и стъпва на тъмния дървен под. Наблизо има жълта масичка под малък прозорец, където завесите правят неуспешен опит да спрат силната слънчева светлина. Турлайф разтърква очи и прокарва ръка през косата си, след което се оглежда за мобилния си телефон. Въздъхва, когато си спомня, че го е оставил във влака за Айдсвол. Няма представа колко е часът. Знае само, че е рано. Ако си е вкъщи, би отишъл в банята да си вземе душ, за да се разсъни.

У дома.

Чуди се какво правят Елизабет и децата. Може би Юлие лудува на воля в детската градина, а Пол — в часа по физическо, с който започва всеки петък. Съмнява се, че Елизабет е отишла на работа. Познава я достатъчно добре и знае, че ще бъде твърде разстроена. А това означава, че Турлайф и днес няма да може да се свърже с нея, защото се страхува да се обади вкъщи.

Отива в дневната, внимателно дръпва завесите и надниква през прозореца. Хижата се намира по средата на склона и предлага чудесен изглед към Устаусет, езерото и полята отвъд. „Страхотно е да виждаш чак до хоризонта“ — мисли си Турлайф. Вижда и малък самолет в небето, ято птици, кола, пълзяща по шосето, и мъж, който върви от бензиностанцията към хотела.

Въпреки че не е гладен, Турлайф знае, че трябва да хапне нещо. Няма да е много полезен за самия себе си, ако главата и тялото му откажат да функционират. Сънливо се насочва към мазето и проверява с какво разполага. Нищо апетитно. Няколко консерви агнешко с моркови и картофи. Круши и шунка. Консерва ананас. Тази храна ще му стигне за няколко дни, но не вижда изсушена храна, студени меса или напитки. Трябва да отиде на пазар.