Томас Энгер - Фантомна болка

Ивер поглежда Хенинг.

— Знам, че не е моя работа, но от къде знаеш всички тези неща, по дяволите? Къде е тренирал Пули, що за хора посещават фитнеса, имената им и така нататък?

Хенинг се колебае.

— Снощи направих проучване — казва той и млъква като риба.

— Виждам.

Вместо да разясни думите си, Хенинг казва:

— Ако се свържеш с Хансен, мога да ти предложа няколко въпроса, които трябва да му зададеш.

Хенинг влиза в стаята за съвещания и вижда, че там няма никого. Затваря вратата и вкарва диска в компютъра. Слага си слушалки и се съсредоточава върху лицето на Пули, като същевременно наблюдава всичко, случващо се в стаята — движенията на оператора, кабелите, прожекторите. Решава, че Турлайф Бренден е плешивият мъж, обръснат на катинарче, въпреки че не е открил негова снимка в интернет. Под бежовото му операторско яке се вижда червена тениска с лого, което Хенинг не може да прочете.

Спомня си един въпрос, който неговият учител и наставник често му е задавал, особено когато Хенинг е казвал неща като „Не разбирам“ или „Стигнах задънена улица и не знам какво да правя“. Хьогсет го е карал да погледне проблема под различен ъгъл.

— Какво означава да разбереш? — питал е той. — Може би да опознаеш нещо и да оцениш неговите особености. Има два начина да гледаш, Хенинг. Ако не гледаш както трябва, никога няма да видиш това, което ти е необходимо. Но ако гледаш по-малко, може би ще видиш повече.

Хенинг прилага тази философия във всеки един аспект от работата си.

— Всички журналисти съсредоточават вниманието си върху говорещия, защото той е причината да са там — казваше Хьогсет. — Но понякога е много по-важно да гледаш човека до говорещия, например съпругата му, и да следиш нейната реакция. Става дума за това да забелязваш неща, на които никой друг не обръща внимание.

Хенинг наблюдава Бренден, когато Пули влиза. Те си кимват и стискат ръцете, след което Пули сяда. Камерата проследява движенията му. Бренден отново се появява в кадър. Закача микрофон за тениската на Пули и свързва кабела с камерата, след което слага ръка върху гърба на Пули и го побутва по-близо до масата. Физическият контакт на Бренден с Пули продължава десет, може би петнадесет секунди. След това в кадър остава единствено Пули.

Хенинг превърта записа и го пуска пак. Гледа го трети път, след което съсредоточава вниманието си върху лявата ръка на Бренден. Тя е свита в юмрук, дори когато той закача микрофона за тениската на Пули. Хенинг увеличава резолюцията и наблюдава ръката на забавен каданс. Тя остава стисната през цялото време. Когато Бренден се навежда към Пули, за да го накара да се изправи, двете му ръце са зад врата на Пули. Изведнъж той поглежда настрани към Бренден, но операторът се отдалечава, все още със стиснат юмрук.

— Хм — промърморва Хенинг и отново превърта записа. Спира го точно когато Пули поглежда към Бренден. Хенинг се втренчва в очите на Пули. След това се обажда на Бярне Бругелан и го пита дали полицаите са изгледали записа.

— Не, още не сме го получили от TV2. Казаха, че ще го изпратят по-късно днес.

— ОК. Обади ми се, когато го изгледаш. Искам да обсъдим някои неща.

— Какви неща? Не можеш ли да ми кажеш сега?

— Първо трябва да проверя нещо. Вече говорихте ли със семейството на Турлайф Бренден?

— Ела Санлан разговаря с приятелката му снощи.

— И какво каза тя?

— Обичайното — че не са се карали и че никога не би изчезнал по този начин.

— Значи не се е държал странно, преди да изчезне?

— Не знам.

— Ок. Ще ми се обадиш по-късно днес, нали?

— Ще видя какво мога да направя.

— Просто не разбирам как можеш да живееш така.

Йорян Мьонес влиза в стаята на Флюрим Ахметай, която му служи за офис, дневна и спалня. Под прозореца има гол матрак, покрит с омачкано одеяло. Самият прозорец е затворен и покрит с черна щора. Единственият източник на светлина са трите монитора, наредени един до друг.

— Така ми харесва — отговаря Ахметай на шведски.

Бюрото е отрупано с празни чинии и кутии от пица. Около него се издига планинска верига от кенчета кола, някои празни, други полупълни.

Мьонес намира един стол, дръпва го и сяда. Оглежда се за място, където да остави мобилния си телефон, но се отказва.

— Искал си да ми покажеш нещо?

Ахметай отпива от двулитрово шише кола, след което се оригва шумно.

— Виж това — казва той и пуска клипче на един от мониторите. Гледат от птичи поглед към входа на ресторант Burger King. Десетки хора влизат и излизат. Мьонес поглежда въпросително към Ахметай.