Томас Энгер - Фантомна болка

— Знам един тип, който познава един, който работи в охраната на Burger King — обяснява Ахметай на развален шведски. — Няма да повярваш какво биха направили някои хора за две хиляди крони — които сега ми дължиш, между другото.

— Сигурен съм, че ще уредим нещата — усмихва се Мьонес.

Камерата е монтирана под тавана и гледа към входа и касите. В долния десен ъгъл има брояч, който показва часа: 12:38:04.

— Погледни този — казва Ахметай и сочи мъж, който бързо влиза в ресторанта, държейки издут бял найлонов плик.

— Това е Бренден — отговаря Мьонес.

— Ок. А сега виж това, заснето няколко минути по-късно.

Ахметай превърта напред и броячът вече показва 12:43:26. Мъж с бяла тениска стои с гръб към камерата и нервно се оглежда. Стиска идентичен, но вече не толкова издут бял плик.

— Отново Бренден — казва Мьонес развълнувано.

— Сигурен ли си?

— Да. Същата прическа и поза.

Бренден излиза от ресторанта, като нарочно гледа надолу и прикрива лицето си с ръка.

— Добре — казва Мьонес. — Банковото му извлечение показва, че е влязъл в магазин „ЖанТВ“ в Аркаден и си е купил нещо на стойност 399 крони.

— Може би шапка.

— Да, и аз така мисля. Бейзболна шапка. И след като е зарязал телефона си на влак, потеглящ от централната гара, значи е много вероятно да се е качил на друг влак горе-долу по същото време. Можеш ли да откриеш списък с всички влакове, потеглили по това време?

— Да — отговаря Ахметай и пръстите му се насочват към клавиатурата.

— Един момент. Имам по-добра идея. Принтирай ми най-добрата снимка на Бренден, която имаш.

Ахметай отново кликва с мишката, за да пусне клипчето. Чака Бренден да обърне главата си. Лицето му се появява в профил. Ахметай паузира клипчето и отваря файла във Фотошоп, където наглася цветовете и увеличава контраста. След това натиска Crtl+P. Някъде под бюрото се включва принтер. Мьонес се навежда и изритва едно празно кенче, което на свой ред поваля още десетина. Той клати невярващо глава.

— Какво ще правиш? — пита Ахметай.

Мьонес се изправя, стиснал лист хартия.

— Ще си поиграя на стражари и апаши — отговаря той и се усмихва.

В американските сериали патолозите от мъжки пол винаги са ниски и дебели, а жените са красиви, дългокраки и неомъжени. Доколкото Хенинг знае, д-р Каролине Умдал не спада към нито една от двете категории. Преди години Хенинг е написал статия за това какво е да работиш като патолог и тогава е научил, че д-р Умдал е омъжена, има три пораснали деца и си пада по ловджийските кучета. Десетките снимки на четириноги любимци, деца и внуци, пръснати из кабинета й, го потвърждаваха доста лесно. Въпреки това Хенинг е устоял на изкушението да разнообрази статията с пикантни истории за смърдящи трупове, скандални находки, открити в стомаси и гротескни контузии.

Д-р Умдал вдига след няколко иззвънявания. Хенинг се представя и я пита дали го помни.

— О, здравей — казва изненадано тя. — Разбира се, че те помня.

— Радвам се отново да те чуя.

— Аз също.

— Как са кучетата?

Хенинг чува как тя отпива и преглъща.

— Добре, благодаря. Миналата седмица Яш имаше инфекция на лапата, но вече всичко е наред, слава богу.

— Радвам се да го чуя. Имаш ли няколко минути?

Дълго мълчание.

— Зависи за какво става дума.

— За Туре Пули.

Отново мълчание, този път още по-дълго.

— Не мога да обсъждам това с теб, Юл.

— Знам. Но извърши ли аутопсията?

— Полицията нареди да бъде извършена аутопсия, така е. Ще се заемем с нея при първа възможност. Това е единственото, което мога да ти кажа.

Хенинг кимва.

— Според теб кога ще бъде готов предварителният доклад от аутопсията?

— Ще го изпратим по-късно днес.

— Може ли да попитам… какво точно съдържа един такъв доклад? Какво търсите?

— Отваряме тялото и извършваме макроскопичен 17 17 Макроскопичен — Видим с просто око. — Б.пр. преглед на органите.

Проверяваме за вътрешни наранявания от намушкване с нож, огнестрелна рана и такива неща.

— А окончателният доклад?

— Той съдържа токсикологична информация, анализ на кръвта и други течности и понякога ДНК-анализ. Освен това винаги взимаме проби от различните органи. Събирането на проби е обичайна практика, но те се взимат и от всяко необикновено или необяснимо нещо, открито при аутопсията. Всичко това влиза в окончателния доклад.

— Разбирам. А той кога ще бъде готов?

— Понякога съставянето на окончателния доклад може да отнеме месец, дори два.