Томас Энгер - Фантомна болка

„Кой казва «сладуранско», за бога?“ — мисли си Ивер и се чуди дали Нора някога е използвала тази дума в разговор с Хенинг.

Запотената чаша, пълна с кехлибарена течност, пристига заедно с набит мъж с мургаво лице и къса бяла коса. Тясната му черна тениска е украсена с бяло-червеното лого на фитнеса „Сила & респект“. Мускулите му прозират под нея. Ръцете му са покрити с черни татуировки, които привличат погледа към бицепсите му. Те са толкова издути, че Ивер започва да се чуди дали ръкавите на тениската не спират притока на кръв към ръцете му. Бицепсите на Хансен приличат на мускулести бедра. Лявата му ушна мида е украсена с обеци, които изглеждат диамантени, но според Ивер едва ли са му стрували повече от стотина крони.

— Извинявайте, че закъснях — казва Хансен и се приближава до масата с тежки, но енергични стъпки. Ивер става и протяга ръката си. — Получих есемеса ви, но един клиент изкупи целия ни запас от „Гейномакс“ и трябваше да поръчам още, преди да изляза. Точно тогава дойдоха десетина мъже да тренират, а Гюнхилд още не се бе върнала от обедната си почивка — както обикновено. Много ли ме чакахте?

— Реших да проявя търпение.

Хансен поема ръката на Ивер и я стиска силно. След това сяда, блъскайки масата и карайки бирата в чашата на Ивер да се разплиска.

— Искате ли нещо за ядене? — пита той и също сяда, като премества мобилния си телефон далече от чашата.

— Това, което сте си поръчал, изглежда добре, но не съм гладен. По-късно имам среща с клиент. Но не бих отказал чаша кафе.

Ивер вдига ръка и среща погледа на сервитьорката.

— Една чаша кафе, ако обичате — казва той и се усмихва. Тя му се усмихва в отговор и се отдалечава. Хансен се придвижва по-напред и се обляга с лакът на масата. Ивер прави същото, за да поддържа баланса. Не успява съвсем и масата остава наклонена към Хансен.

— Първо трябва да изразя своите съболезнования — казва Ивер.

— Благодаря.

— Разбрах, че сте се познавали много добре?

— Да — въздъхва Хансен и клати глава. — Ужасна работа.

Ивер кимва, чудейки се как да зададе въпросите, които Хенинг му е препоръчал. След това решава, че ще е най-добре първо да успокои Хансен, задавайки му лесни, стандартни въпроси, преди да разкрие истинската причина да се свърже с него. В следващите няколко минути той научава, че Туре е бил страхотен приятел и безспорен лидер и че „никой не би посмял да се ебава с него“. Ивер не е сигурен дали Хансен наистина вярва в това или го казва просто защото Пули е мъртъв.

След като кафето пристига и сервитьорката се отдалечава с поредната топла усмивка, Ивер се обляга назад. Спомня си предупреждението на Хенинг, че разнищването на този случай може да се окаже изключително трудно. По тази причина може би ще му се наложи да прибегне до по-драстични мерки.

— Как върви бизнесът? — пита той.

— Горе-долу.

— Все още ли работите с наркомани и бездомни хора?

— Не толкова, колкото преди.

— Защо?

— Нещата се промениха след смъртта на Видар.

— Но все още получавате финансова помощ от общината?

— Да, получаваме. И във фитнеса все още работят хора, които са част от проекта.

Ивер променя ритъма на въпросите.

— А как върви другият бизнес?

Хансен го поглежда.

— Какъв друг бизнес?

— Онзи, за който не се води отчет? — Ивер стиска десния си юмрук и го удря в дланта на лявата си ръка.

Хансен го гледа втренчено няколко секунди, след което избухва в смях.

— За какво говорите?

— Разбрах, че ръководите престъпна банда от стария офис на Видар Фел. Това вярно ли е?

Хансен продължава да се усмихва.

— Ок — казва той. — Значи сте един от онези.

Ивер не отговаря.

— Ако бяхте написали домашното си, преди да дойдете тук, щяхте да знаете, че „Сила & респект“ не се занимава с такива неща. Никога не сме се занимавали с такива неща. И никога няма да се занимаваме.

— Аз чух различни неща.

— Значи някой ви е подвел.

Хансен вече не се усмихва.

— Значи отричате, че се занимавате с организирана престъпност? Че използвате „Сила & респект“ за параван…

— Какво е това? — прекъсва го Хансен. — Защо сте тук? Мислех, че искате да говорим за Туре.

— Точно за него говорим.

— На мен ми се струва, че просто ме тормозите. И да не посмеете да публикувате това във вестника, защото…

Хансен го сочи с пръст.

— Ако се съгласите да ми помогнете, няма да публикувам нищо — отговаря Ивер. — Опитвам се да открия кой е убил Юке Брулениус.